„Одисея“ и необикновените филмови саундтракове, създадени извън познатите правила

Кристофър Нолан превърна „Одисея“ в зрелище, което впечатлява не само с мащаба си. Зрителите обсъждат и решенията зад снимачния процес. Циклопът например е реална шестметрова кукла, управлявана от екип специалисти. В сцената с Хадес „мъртвите“ актьори наистина излизат от земята. Те дишат чрез шнорхели. Мат Деймън и армията му преминават обучение по гребане. Така те управляват истински 35-метров кораб, използван във филма.

Най-необичайният елемент обаче остава музиката. Кристофър Нолан поставя ясно условие пред композитора Лудвиг Йорансон: „Без оркестър.“ След „Тенет“ и „Опенхаймер“ шведският композитор познава начина, по който режисьорът мисли. Този път задачата е различна. Той трябва да изгради звука на свят отпреди повече от три хилядолетия.

Саундтракът на „Одисея“ е създаден без традиционен симфоничен оркестър. Причината е свързана с историческата епоха на Омировия Одисей. Тогава не е съществувал оркестърът, познат на съвременната публика. Йорансон трябва да потърси звуци извън собствената си зона на комфорт.

Работата започва като разследване, а не като стандартно композиране. Композиторът проучва инструментите от късната Бронзова епоха. Той се интересува от начина, по който са били изработвани. Проучва и какво е останало от тяхното звучене. Нолан насочва вниманието му към аулоса, лирата и бронза.

Оригиналните древни инструменти не могат просто да бъдат използвани в студио. Някои са повредени, а други са прекалено ценни. За тяхното съществуване често свидетелстват изображения върху вази и релефи. Затова учени, майстори и музиканти създават работещи реконструкции. След това изпълнителите търсят начин да свирят на тях.

Аулосът се превръща в един от главните герои на музиката. Инструментът има две тръби и пронизителен, почти човешки тембър. Те могат да звучат едновременно. Едната тръба поддържа тон, докато другата развива мелодия. Йорансон не прикрива суровостта на звука. В него се чуват въздухът, натискът и физическото усилие на изпълнителя.

Лирата получава специална драматургична функция във филма. Нолан предлага дръпването на струните да се свърже със звука на лъка на Одисей. Така инструментът се превръща в част от образа на героя, а не остава само исторически реквизит.

Йорансон добавя и 35 бронзови гонга с различни размери. Към тях прибавя метални предмети за удряне, стъргане и разклащане. Той търси вибрации, тътени и звукови дефекти. Записите се правят поотделно, от различни разстояния и с различна сила. След това звуците се наслагват, забавят или смесват със синтезатори.

Филмът използва съвременна обработка, за да усили усещането за древност. Един метален удар може да започне като чист тон. По-късно той се превръща в нисък грохот, който зрителят усеща физически. Така историческата достоверност не означава отказ от технологията.

В „Одисея“ се появява и Травис Скот като аед. Това е древният певец и разказвач, който предава историите чрез устно изпълнение. За Нолан връзката с рапа е очевидна. И в двата случая думите, ритъмът и присъствието превръщат разказа в общо преживяване.

„Едно лято тя ме накара да напиша есе върху книгата, но аз написах само няколко изречения с най-важните неща от книгата, а тя ме нашляпа, защото разбра, че не съм я чел и съм излъгал. Сега след излизането на филма ми каза: „Видя ли? Затова те карах да прочетеш книгата – сега си във филма.“

Клипът към водещия сингъл „When I am home“ е заснет в България. Снимачният процес се провежда в община Мирково, в местността Бърдо. В работата участват Джеймс Блейк, Травис Скот и Лудвиг Йорансон.

Подходът към необичайния саундтрак има близки примери в други големи продукции. За „Черната пантера“ Йорансон пътува до Сенегал. Там записва местни изпълнители и открива говорещия барабан. Той променя височината на тона според натиска на ръката. Композиторът го използва като звук на крал Т’Чала.

За „Дюн“ Ханс Цимер създава инструменти, които никога не са съществували. Екипът му използва огромни резонатори и PVC тръби с дължина над шест метра. Те превръщат въздуха в дълбок, почти животински рев. При „Гладиатор“ музиката на Цимер се запомня и чрез гласа на Лиса Джерард. Тя пее на измислен език, който нарича „езика на сърцето“.

В „Властелинът на пръстените“ Хауърд Шор изгражда цяла система от музикални мотиви. Хобитите, елфите, джуджетата, Рохан, Гондор и Мордор получават собствено звучене. За трилогията Шор композира близо 13 часа музика. Той създава повече от 100 теми и работи с над 400 музиканти и певци.

Тези примери показват, че запомнящата се филмова музика често започва извън пианото. Тя може да се роди в археологически музей, музикална работилница или далечно село. Именно затова най-силните саундтраци не остават обикновен фон. Те разказват собствена история и продължават да звучат след финалните надписи.