Инвестициите на фонд „Три морета“ носят 2,6 милиарда евро икономически ефект за България

Инвестициите на фонд „Три морета“ ще генерират над 2,67 милиарда евро за българската икономика до 2035 година според доклад на EY.

Инвестициите на фонд „Три морета“ носят 2,6 милиарда евро икономически ефект за България
Време за четене: 3 мин. 19 май 2026

България заема водеща позиция сред бенефициентите на инвестиционния фонд към инициативата „Три морета“ (3SIIF). Първият доклад за въздействието на Ernst & Young представя мащабни данни за периода 2020-2035 година. Според анализа инвестициите ще генерират икономически ефект от над 2,67 милиарда евро за страната ни. Този резултат поставя България сред държавите с най-значим принос от дейността на фонда в региона.

Докладът предвижда подкрепа за над 4000 подкрепени работни места на годишна база. За целия 15-годишен период се очакват над 622 милиона евро приходи от данъци. България се присъединява към инициативата през 2015 година. От 2020 година Българската банка за развитие (ББР) действа като институционален инвеститор и акционер от клас „А“.

Един от най-значимите проекти в страната е модернизацията на БМФ Порт Бургас. Това е стратегическа инвестиция за разширяване на пристанищната инфраструктура в Черноморския регион. От 2022 година в обекта са вложени над 100 милиона евро. Тези средства финансират нови корабни места и по-добра железопътна свързаност. Екипите модернизират съоръженията за обработка на товари.

Към момента БМФ Порт Бургас обработва над 7 милиона тона товари годишно. Контейнерният трафик надхвърля 150 000 TEU. Пристанището разполага с 16 корабни места и пет кейови зони. Максималната дълбочина от 15,5 метра позволява обслужване на огромни плавателни съдове. Логистичният център има ключово значение за транспорта в Югоизточна Европа.

В енергийния сектор фондът подкрепя най-големия фотоволтаичен парк в България край село Караджалово. Проектът е част от портфолиото на австрийската компания Enery. Централата има инсталирана мощност от над 100 MW. Тя произвежда електричество за нуждите на близо 27 000 домакинства. Инвестицията поставя началото на присъствието на 3SIIF в страната. Тя ускорява енергийния преход в Централна и Източна Европа.

Резултатите от доклада показват, че стратегическите инфраструктурни инвестиции носят реален икономически ефект за България. При вноска на ББР от 10,2 млн. евро във фонда, очакваният ефект за българската икономика достига 2,67 млрд. евро до 2035 г. – или над 260 пъти повече спрямо участието на банката. Това е ясен пример как публичният капитал може да привлича мащабни инвестиции и да генерира дългосрочна стойност за икономиката.

Цанко Арабаджиев, член на Надзорния съвет на фонда и изпълнителен директор на ББР, коментира тези данни. Банката е внесла 10,2 милиона евро (20 милиона лева) във фонда. Очакваният икономически ефект е 260 пъти по-голям от първоначалното участие. Това демонстрира способността на фонда да привлича мащабни частни капитали.

Инвестиционният фонд 3SIIF е специализиран търговски инструмент за Централна и Източна Европа. Той се фокусира върху енергийната, транспортната и дигиталната инфраструктура. Фондът оперира в държави между Балтийско, Адриатическо и Черно море. В тези региони нуждата от дългосрочни инвестиции е изключително висока. Общият капитал от 1,1 милиарда евро е разпределен в пет основни инвестиции. Това са Cargounit, Greenergy Data Centers, BMF Port Burgas, Enery и R.Power.

Инициативата „Три морета“ обединява 13 държави членки на Европейския съюз. В групата влизат Австрия, България, Хърватия, Чехия и Естония. Участват още Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Платформата служи за политическо и икономическо сътрудничество.

Българските приоритети в рамките на формата включват и други стратегически обекти. Сред тях са жп линията Русе–Варна и тунелът под Петрохан. Разширението на газовото хранилище в Чирен също е ключов проект. Магистрала „Черно море“ остава важна цел за регионалната свързаност. Министерството на външните работи представя инициативата като инструмент за дългосрочна модернизация. Публичният капитал отключва многократно по-големи частни инвестиции. Бизнес средите подчертават потенциала за ново финансиране в енергетиката. Проектите трябва да осигуряват практически резултати и бърз достъп до ресурси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *