Игра за 6-годишните: могат ли да улучат врата и знаят ли обратното на „смел“

Детето ходи по права линия, като редува пета и пръсти, без да залита. След това рита топка и трябва да улучи врата. То държи правилно химикалка или молив. Успешно докосва носа си с показалец, докато очите му са затворени.

Сред задачите е и въпросът коя е обратната дума на „смел“. Тези игри показват двигателните, езиковите и познавателните възможности на 6-годишните. Те проверяват също фината моторика, практическите умения и социално-емоционалното развитие.

МОН въвежда единен инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование. Методиката стартира от 15 септември с първа и четвърта възрастова група. Тя е разработена от специалисти от Пловдивския университет по поръчка на Министерството на образованието и науката.

Инструментариумът обхваща шест основни области на детското развитие. Те включват двигателни умения, фина моторика и практически умения. Останалите области са познавателно, езиково и социално-емоционално развитие.

Първата група е важна, защото тогава децата постъпват в детската градина. Учителят трябва да изгради ясна представа за тяхното развитие. Така той може да открие нуждата от подкрепа и да насърчи силните им страни.

Четвърта група е включена заради възрастта преди постъпването в първи клас. Родителите, които искат детето им да започне училище на шест години, уведомяват директора. Това трябва да стане най-късно месец преди края на учебното време. Тогава се установява готовността му за училище.

Досега всяка детска градина използваше собствена методика. Това затрудняваше учителите и създаваше различия при проследяването. Новият подход въвежда стандартизирани материали и единни правила.

Задачите вече са апробирани в 470 детски градини в страната. Участие са взели 2100 деца от първа група и още толкова от четвърта група. В извадката са включени деца от различни населени места. Преди апробацията са обучени около 500 учители.

„Най-важната причина, за да се направи апробацията, е да се знае кои са най-надеждните задачи и колко са прогностични.“

Наблюденията са насочени към обичайното поведение и развитие на детето. Те не оценяват представянето му в единична ситуация. Особено внимание получава езиковото развитие.

Чрез методиката учителите могат да открият по-рано затрудненията с българския език. Целта е децата да разбират учебното съдържание в първи клас. Така те ще могат да усвояват знания и да надграждат наученото.

Електронна платформа ще съхранява детайли за развитието на децата. В нея няма да има лични данни за малките. Учителят въвежда наблюденията, а системата издава автоматичен доклад.

Докладът посочва какво означават резултатите и какви мерки са подходящи. Педагозите разговарят с родителите при необходимост. Специализирана помощ се търси само когато ситуацията го изисква.

Методиката няма диагностичен характер и не служи за оценяване на децата. Тя подпомага планирането на педагогическата работа. Освен това насърчава индивидуалния подход към всяко дете.

Единна система ще следи развитието на децата още от детската градина.

Българският модел е създаден след проучване на практики от Скандинавия, Австралия и Сингапур. Инструментът съответства на очакваните резултати в държавния образователен стандарт. През следващата учебна година методиката трябва да обхване и втора, и трета група.

Повече за проверката на готовността за ранно постъпване в училище можете да прочетете в материала „Всяко дете с досие как се развива, а на училище от 6 г. – само след проверка готово ли е“.