Хората най-често се оплакват на омбудсмана от сметките за ток, парно и вода
Сметките за ток, парно и вода са причина за 26% от жалбите до омбудсмана. Отчетени са ръст на сигналите и повече граждански подписки.
Проблемите със сметките за ток, парно и вода остават най-честата причина за жалби до омбудсмана. Това съобщи общественият защитник Велислава Делчева пред парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.
Комисията прие годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2025 г. Документът отчита и увеличение на сигналите за нарушени права в различни сфери.
През 2025 г. до омбудсмана са подадени 10 256 жалби. В началото на годината липсвал омбудсман. Тогава броят на жалбите намалял, посочи Делчева.
След избирането на омбудсман и заместник омбудсман броят на сигналите започнал да се увеличава. Към 1 септември 2026 г. жалбите вече били над 11 500.
Най-големият дял от жалбите е свързан с доставчиците на ток, парно и вода. Тези сигнали представляват 26 процента от всички жалби, обясни общественият защитник.
Делчева отчете и ръст на гражданските подписки. През 2026 г. 63 440 граждани са се обърнали към омбудсмана чрез подписки.
Тя посочи, че все повече хора използват този начин, за да поставят общи проблеми пред институцията. Според представените данни през предходната година подписките са били малко над 29 000.
Сред темите с повече сигнали е работата на Националния превантивен механизъм. Тази дирекция проверява условията и спазването на правата в различни институции.
Проверките обхващат психиатрии, затвори, арести, мигрантски центрове и домове за възрастни хора. Делчева заяви, че сигналите за нарушени права в тези места се увеличават.
През 2025 г. омбудсманът получил потвърждение на статут А от Комитета на ООН. Този статут позволява защита на българските граждани на високо международно ниво.
„През 2025 г. омбудсманът получи успешно потвърждаване на статут А от Комитета на ООН, което означава, че българските граждани могат успешно да бъдат защитавани от българския омбудсман на високо международно ниво“
Статутът ще важи пет години. След този период той отново ще подлежи на реакредитация, поясни Делчева.
Омбудсманът отчете и засилено сътрудничество с неправителствените организации. Създадени са тематични граждански консултативни съвети.
Една от темите е детското правосъдие. Делчева определи въпроса като изключително актуален, макар проблемите да съществуват от дълги години.
С министъра на правосъдието започнала работа по промени в законодателството. Обсъжда се и създаването на нов Закон за детското правосъдие.
Сред другите акценти е домашното насилие. Според Делчева институциите трябва да работят съвместно, защото липсва достатъчна координация.
Работи се и за по-активно участие на лекарите при подаване на сигнали. Те трябва да бъдат разпознаваем вход за жалби при случаи на домашно насилие.
Сериозен проблем остават лицата с временна закрила. Регистрационната карта не представлява документ за самоличност.
Това затруднява достъпа до услуги като покупка на автомобил и откриване на банкова сметка. Делчева определи правната уредба като проблемна.
Омбудсманът призова Народното събрание за спешни законодателни решения по редица въпроси, свързани със защитата на гражданите.
При проверките в психиатрични лечебни заведения били установени системни проблеми. Те включват изолация и физическо ограничаване без достатъчно ясен контрол.
„При проверките в психиатрични лечебни заведения установихме системни проблеми като използване на изолация и физическо ограничаване без достатъчно ясен контрол, трудна защита при нарушени права, липса на качествена рехабилитация и недостатъчна подкрепа за близките хора, които искат да се грижат сами за своите близки с увреждания“
Делчева настоя правилата ясно да определят кога се прилагат изолация и обездвижване. Те трябва да посочват и допустимата продължителност на тези мерки.
Според нея е необходима реална възможност за обезщетение при нарушени права. Тя отбеляза и ниския достъп до правна помощ.
Омбудсманът определи като спешна и промяната на правилата за запрещение. Допълнителна информация за проблемите в институциите е представена в материала Велислава Делчева: Има хронични дефицити в психиатричните болници и социалните институции.
