Георги Клисурски: България все още не е в процедура по свръхдефицит

Георги Клисурски, бивш служебен заместник-министър на финансите и настоящ заместник-кмет на София по финансите, направи важен коментар пред БНТ. Той подчерта, че **България не е обявена за държава в свръхдефицит** към настоящия момент. По думите му окончателното решение по този въпрос ще бъде взето от Съвета на ЕС едва през юли. Клисурски обясни, че страната ни има реален шанс да избегне наказателната процедура. За целта правителството трябва да представи бюджет за 2026 година с дефицит до 3%. Прогнозата за следващите три години също не трябва да надвишава този праг.

Според експерта санкциите не са неизбежни. Управляващите разполагат с необходимото мнозинство в Народното събрание. Те могат да приемат финансова рамка, която отговаря на европейските изисквания. Основното предизвикателство е наличието на политическа воля за ограничаване на разходите. Преди време той заяви, че финансите на държавата са стабилни, но сега фокусът е върху бюджетната дисциплина.

В изказването си пред националната телевизия Клисурски беше категоричен:

„Управляващите имат пълно мнозинство в парламента и биха могли да предложат и приемат бюджет и прогноза, които отговарят на изискванията на ЕС. Въпросът е единственто имат ли политическата воля да намалят ненужните разходи в държавата достатъчно“

Данните от последните проучвания показват, че ситуацията е динамична. **Европейската комисия планира да публикува доклад на 3 юни**, като се очаква тогава да стартира официална процедура. Премиерът вече изрази загриженост, посочвайки, че дефицитът вече е „доста над 3%“. Това може да доведе до засилен мониторинг и въвеждане на ограничителни мерки от страна на Брюксел, ако оценката на ЕК потвърди прекомерния дефицит.

Ключов фактор за решението на ЕС ще бъде разходната траектория. Ако България спази дефицитните ограничения в следващия бюджет, рискът може да бъде минимизиран. В публичното пространство се обсъждат и други теми, свързани с хазната. Една от тях е разпределянето на дивиденти от държавни дружества. Тези приходи са от съществено значение за балансиране на приходната част на бюджета.

Въпреки оптимизма на Клисурски, икономическите анализи сочат, че България е в деликатна позиция. Корективният режим може да стане факт, ако бюджетната рамка не бъде коригирана своевременно. Спорът в политическите среди остава фокусиран върху това кои разходи са излишни. Клисурски напомни, че сега трябва да има евровизионно перо в бюджета, визирайки неочаквани разходи, които могат да възникнат при планирането.

**Окончателното решение на Съвета на ЕС се очаква през юли**, което дава на страната технологично време за реакция. За да се избегнат санкции, е необходим **бюджет с дефицит до 3% за следващите три години**. Това изисква строга дисциплина и ясни приоритети при планирането на държавните средства. Георги Клисурски вярва, че техническите условия за спазване на правилата са налице, но решението остава политическо.