Гълъб Донев: Правителството внася Бюджет 2026 в парламента до края на юни
Министърът на финансите Гълъб Донев обяви, че проектът за Бюджет 2026 ще бъде внесен в парламента до края на юни. Той предупреди за риск от дефицит от 7,4%, ако не се предприемат мерки. Европейската комисия започва процедура по свръхдефицит срещу България за 2025 г.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обяви ключови срокове за държавните финанси в Народното събрание. Правителството планира да внесе официалния проект за Бюджет 2026 до края на юни месец. Това изявление беше направено по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС. Депутатът Теменужка Петкова поиска разяснения относно мерките за ограничаване на бюджетния дефицит в рамките на 3%. Тя изрази загриженост за разликата в прогнозите между Министерството на финансите и Европейската комисия.
Ситуацията с държавната хазна изисква спешни и решителни действия според финансовия министър. **При запазване на сегашните политики бюджетният дефицит на България може да достигне критичните 7,4% от БВП.** Гълъб Донев подчерта, че страната не трябва да влиза в опасна дългова спирала. Правителството се стреми да задържи недостига около нивата от 3 на сто. Точните цифри ще станат ясни след финализиране на всички сметки по проекта.
„Мерките трябва да бъдат такива, че онова, което през 2023, 2024 и 2025 г. като мерки, за да се постигне 3% дефицит в бюджета, те да не бъдат еднократни, а да имаме дългосрочни мерки, които оказват влияние няколко години на напред. Такива мерки до момента нито едно от предходните правителства не предприе и затова се получи този свръхдефицит“
Министърът информира депутатите за резултатите от проведената мисия на Европейската комисия в София. Експертите от Брюксел са провели срещи с редица министерства относно плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Анализирани са макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси. **Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу България за 2025 година поради високи нетни разходи.** Това решение е продиктувано от негативните тенденции в траекторията на държавните харчове.
Разминаването в данните между София и Брюксел се дължи на липсата на подаден доклад за 2026 г. от служебното правителство. В момента Комисията разполага основно с данни за 2025 г. и прави собствени прогнози за следващите периоди. По изчисления на ЕК дефицитът ще бъде 4,1% през 2026 г. и ще нарасне до 4,3% през 2027 г. Тези показатели налагат стриктно следене на нетните разходи и предприемане на структурни реформи.
Министерството на финансите вече е очертало конкретни параметри в новата бюджетна линия. Предвижда се запазване на 5% ръст на заплатите в целия бюджетен сектор. В същото време ще бъдат премахнати автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в определени сфери. Това е част от стратегията за ограничаване на постоянните разходи и стабилизиране на фиска. Правителството не планира повишаване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса през следващата година.
**Проектът за бюджет на 2026 г. предвижда увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август същата година.** Тази мярка цели да увеличи приходите в социалната система по устойчив начин. Бюджетният проект вече е преминал през първо гласуване в парламентарната бюджетна комисия. Това показва, че подготовката на основния финансов закон е в напреднала фаза. Обсъжданията в комисиите продължават с цел изчистване на спорните моменти.
Политическото напрежение около бюджета се засилва заради въпроса за новия държавен дълг. Представители на „Прогресивна България“ първоначално предложиха увеличение на тавана на дълга, но по-късно оттеглиха предложението. Текстът е насочен обратно към Министерския съвет за допълнително прецизиране. Теменужка Петкова заяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепи мерки за финансова стабилност. Тя обаче подчерта, че отговорността лежи върху парламентарната група на „Прогресивна България“.
Макроикономическата рамка за 2026 г. включва сериозни предизвикателства пред изпълнителната власт. **Общите разходи в бюджетната рамка за 2026 година са планирани в размер на 45,8% от брутния вътрешен продукт.** Значителен натиск върху хазната оказват капиталовите разходи и забавените плащания по ПВУ. Държавата трябва да разплати голяма част от средствата в кратък срок, което създава фискален риск.
„С амбицията сме да внесем проекта на Бюджет 2026 до края на юни месец 2026 г. за разглеждане от Народното събрание.“
Финансовото министерство настоява, че само дългосрочни мерки ще удовлетворят изискванията на Брюксел. Еднократните решения за запълване на дупки в бюджета вече не се приемат от европейските партньори. Всички политически сили в парламента трябва да гарантират стабилността на публичните финанси. Фокусът остава върху спазването на критериите за дефицит, за да се избегнат санкции от страна на Европейския съюз.
