Асен Василев: Ако приемем бюджет с дефицит до 3%, няма да има никакви последствия за България

Европейската комисия започва процедура за свръхдефицит срещу България. Според официалните документи бюджетният дефицит се очаква да остане над 4% до 2027 г. В студиото на „Още от деня“ председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев анализира ситуацията. Бившият финансов министър посочи възможните последствия за страната ни.

Според него в публичното пространство се създава погрешна представа за държавните финанси. Той отрече внушенията за скрити задължения и неразплатени средства. Василев обясни, че Евростат проверява всички фактури в държавната администрация и общините. Този процес отнема три месеца след края на годината.

„Ако има издадени фактури, каквито и да са, по цялата държавна администрация и по всички общини, към 31 декември всички тези фактури се събират, остойностяват и се проверяват от Евростат. Затова дефицитът на начислена основа излиза чак в края на март. Евростат има три месеца да мине по всички фактури, независимо дали са платени, и те да бъдат включени в дефицита. Тоест всичко, което е било неплатено, влиза в тези 3,5% дефицит за миналата година. Когато се каже, че има плащания за 2 милиарда, трябва да се знае, че всеки месец българската държава плаща над 4 милиарда лева сметки. Във всеки един момент има между 1 и 2 милиарда, за които има издадени фактури и предстои плащане. Това е нормален процес и затова в Министерството на финансите има специална дирекция, която се занимава с прогнозиране на паричните потоци.“

Европейската комисия прогнозира бюджетен дефицит над 4% до 2027 година. Асен Василев подчерта, че по време на неговите мандати дефицитът винаги е бил под 3%. През 2023 г. той е достигнал нива от едва 2%. Бившият министър припомни подобни притеснения от миналата година.

„Спомнете си – преди една година друг финансов министър говореше за 18 милиарда дупка. После Евростат сертифицира всичко и се оказа, че такава дупка няма. Сега сме в много сходна ситуация. Правителството създава един голям проблем, за да може след това по-лесно да го решава. Това вече сме го виждали.“

Василев защити управлението на публичните финанси и отговори на критиките срещу неговата политика. Той обясни как са били редуцирани разходите за издръжка в администрацията. Били са зачеркнати разходи за автомобили, ремонти и консумативи. Това е позволило на дефицита да падне значително.

„Когато аз бях финансов министър, и през 2022 г., и през 2023 г., и през 2024 г. бяхме под 3% дефицит. През 2023 г. бяхме на 2%. Тогава същият екип излезе и предупреди, че дефицитът може да стигне 6,8%. Когато влязохме в Министерството на финансите, се оказа, че в проекта са заложени всички желания на всички ведомства. Имаше близо един милиард лева увеличение на разходите за издръжка – кафета, води, тоалетна хартия, автомобили, ремонти. Зачеркнахме тези разходи и оставихме нивата от предходната година. Имаше и над милиард лева допълнителни фискални мерки. Само с това дефицитът падна значително.“

Асен Василев посочи, че през 2023 година дефицитът е бил едва 2%. Той коментира, че финансовото планиране се затруднява от международната обстановка. Според него цената на горивата и инфлационният натиск са ключови фактори. Василев прогнозира, че приходите през тази година ще бъдат с 6-7 милиарда лева повече.

Същевременно стана ясно, че правителството е изтеглило проекта за държавен бюджет за 2026 г. Новият план-сметка може да бъде приет най-рано през януари следващата година. Дотогава страната ще работи с удължителен закон. Министерството на финансите вече търси 1.492 млрд. евро за изготвянето на новия бюджет. Василев смята, че трудно ще се направи нормален бюджет без прецизни приходи.

Правителството планира повишаване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта за 2026 година. Обсъжда се и увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Тези мерки целят компенсиране на разходите. Българската народна банка вече е превела годишната си печалба в полза на бюджета.

По отношение на пенсионната система Василев беше категоричен. Той се обяви против орязването на средства за уязвими групи. Ковид добавките вече са част от пенсионната система от 2022 година. Цените на храните и лекарствата не са се върнали на нивата отпреди пандемията.

„Последното нещо, което трябва да се пипне с моливчето, са уязвимите групи. Не първо да посегнете на майките с деца или на пенсионерите. Ковид добавката беше вкарана като част от пенсионната система още през 2022 г. Ако искате да я махнете, трябва да предложите друг механизъм, който не ощетява пенсионерите. Цените не са паднали на нивата отпреди пандемията. Нито храните, нито лекарствата, нито издръжката на живота. Един човек, който е работил, осигурявал се е и е изпълнил задълженията си към държавата, трябва да получава пенсия, която да му позволява да живее достойно и да не избира между хляба и лекарствата.“

Новият проект за държавен бюджет може да бъде приет най-рано през януари следващата година. Василев поиска подробна обосновка за новия държавен дълг. Министерството на финансите трябва да представи план на плащанията по проектите. Той изрази съмнение относно необходимостта от кредит от 3,8 милиарда лева.

„Министерството на финансите има план на плащанията. Нека дадат този план. Нека кажат каква е готовността за разплащане по проектите. Защото един проект трябва да бъде сертифициран и удостоверен, преди да бъде платен. Ако има готови проекти за 500 милиона, а теглим кредит за 3,8 милиарда, логично е да попитаме защо е необходим целият този ресурс. Този дебат трябва да се води на базата на конкретни данни.“

Натискът върху хазната се засилва и от намалените плащания по Плана за възстановяване. Европейската комисия ще преведе 1.47 млрд. евро вместо предвидените 1.62 млрд. евро. Това налага още по-внимателно фискално управление.

Относно незаконния строеж край Варна Василев разкритикува държавните институции. Само общината е предприела действия за спиране на строителството. ДНСК и МРРБ не са реагирали навреме. За предстоящите президентски избори той изключи възможността за общ кандидат с ГЕРБ.