Георги Клисурски: Финансите на държавата са стабилни

Служебният министър на финансите Георги Клисурски потвърди стабилността на държавните финанси пред народните представители. Фискалният резерв на страната възлиза на 6,8 милиарда евро към края на април. Приходите в държавната хазна нарастват с 11% на годишна база. Тези данни гарантират финансовата сигурност на страната в краткосрочен план.

Клисурски представи подробния отчет по време на изслушване в парламента. Депутатите от Прогресивна България поискаха информация за текущото състояние на хазната. В момента страната функционира с удължителен бюджет за настоящата 2026 година. Изготвянето на новата финансова рамка остава основна задача пред правителството и парламента.

Министърът определи нивото на фискалния резерв като сравнително високо. То гарантира наличието на достатъчно ликвидни средства за всички държавни плащания. Дефицитът по консолидираната фискална програма е 1,750 милиарда евро. Тази сума представлява около 1,4% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Въпреки дефицита, данните за приходите са оптимистични. Към края на април 2026 г. общите приходи са се увеличили с 1,5 милиарда евро, ръст от 11%, спрямо същия период на миналата година

Приходите в държавната хазна нарастват значително над нивото на инфлацията. Текущата инфлация в страната възлиза на около 4%. Постигнатите резултати се дължат на реален икономически растеж и подобрена събираемост. Министърът отбеляза, че приходите биха били по-високи без забавянето на вноската от БНБ.

Приходите биха били още по-високи, ако вноската от БНБ не беше отложена за юни поради новите правила за одит след влизането на България в еврозоната

Сериозен натиск върху бюджета оказва Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Близо 90% от предвидените инвестиции по ПВУ трябва да бъдат извършени до 31 август 2026 г. Това изисква разплащане на сума от около 4 милиарда евро в кратки срокове.

Нормално е в първата половина на годината дефицитът временно да се разшири на касова основа заради тези плащания, докато очакваме четвъртото и петото плащане от ЕК да постъпят съответно през юли и декември

Министерството на финансите планира нови емисии на държавни ценни книжа. Ведомството ще предложи 100 милиона лева дългови книжа чрез аукцион на БНБ. На 5 май представители на Прогресивна България предложиха нов лимит на държавния дълг. Целта е защита на пенсиите и социалните разходи.

Икономисти като Велев и Христова изразяват опасения за финансовата политика. Те предупреждават, че ръстът на доходите се базира на заеми. Експертите настояват за инвестиции в реалната икономика и по-висока производителност. Те призовават за ограничаване на автоматичните механизми за заплати в държавния сектор.

Държавният дълг към края на 2025 г. е достигнал 29,9% от БВП. През предходната 2024 г. този показател е бил 23,8%. Властите предприемат мерки за неговото ограничаване. Една от тях е намаляването на капитала на Българската банка за развитие (ББР).

Министърът докладва и за напредъка по общинската инвестиционна програма. От заложените 460 милиона евро по общинската програма вече са разплатени над 345 милиона евро. Това представлява 75% от общия лимит по удължителния бюджет.

Към 19 февруари заварихме разплатени средства от 108 млн. евро към 100 общини приблизително. След това, до днешна дата, сме разплатили над 200 млн. евро допълнително на над 200 общини.

Премиерът Гюров обяви осигуряването на 210 млн. евро за иновативни компании. Средствата ще подкрепят сектори като микроелектроника и изкуствен интелект. Прогнози сочат, че до 2030 г. България ще стане по-богата от Гърция. Страната се стреми към икономика с висока добавена стойност.

В своята дейност Георги Клисурски съветва за бюджетни икономии и административни реформи. Държавата продължава работата по програми за малки и средни предприятия. Те включват фондове за дигитализация и технологичен трансфер за периода до 2027 г.