Фискалният съвет за Бюджет 2026: Задълбочаване на проблемите без реални реформи

Фискалният съвет изрази остра позиция срещу проекта за държавен бюджет за 2026 година. Независимият орган предупреждава за сериозно влошаване на финансовата позиция на България. Липсата на реални структурни реформи остава основен проблем в средносрочната прогноза за периода 2026–2028 г. Експертите настояват за по-решителни действия за овладяване на разходите.

Според експертното становище дефицитът по консолидираната фискална програма ще достигне 5,7% от БВП. Това представлява сума от 7,19 млрд. евро само за 2026 година. Подобни нива застрашават дългосрочната стабилност на публичните финанси. От Съвета подчертават, че проектобюджетът на практика узаконява трайно превишаване на Маастрихтския критерий от 3%.

По-рано институцията вече представи своите препоръки по изготвянето на проектобюджета за 2026 г., но те не са отразени адекватно. Анализът показва пълна липса на съществени промени в публичния сектор. Предвиденото намаление на разходите за персонал с 10% ще влезе в сила едва през септември 2026 г. Икономиите от тази мярка ще бъдат едва 85 млн. евро, което е крайно недостатъчно за балансиране на хазната.

Осигурителната политика също стана обект на сериозни критики от страна на експертите. Фискалният съвет я определя като изключително непоследователна. Механизмът за брутно компенсиране на заплатите на държавните служители и магистратите на практика обезсмисля реформата. Това отлага реалните промени и фискалния ефект за бъдещи периоди. Подобен подход не решава структурните проблеми в системата.

Приходите в държавната хазна ще се разчитат основно на по-висока тежест върху бизнеса. Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход до 2 300 евро. Планират се още промени в осигурителните прагове и ускорено вдигане на акцизите. Цените на винетките ще се увеличат с около 30% през следващата година. Бизнесът ще понесе основната тежест на тези промени.

Съветът изразява сериозни съмнения относно очакваните приходи от борбата със сивата икономика. Подобни нереалистични прогнози бяха отбелязани и в тяхната критична оценка за изпълнението на бюджета за 2025 година. Експертите смятат, че тези мерки няма да доведат до планираните постъпления. Това създава допълнителен риск от недостиг на средства.

Прогнозите за държавния дълг изглеждат все по-тревожни за икономиката. При запазване на сегашната политика дългът може да достигне 51,1 млрд. евро до края на 2028 г. Това се равнява на 35,7% от брутния вътрешен продукт. Нарастващите лихвени разходи постепенно ще изместват средства от образованието и здравеопазването. Дълговата динамика се превръща в траен структурен проблем.

В заключение, Фискалният съвет посочва липсата на ясна стратегия за фискална консолидация. Проектобюджетът разчита на засилено дългово финансиране и минимални разходни корекции. Тези действия поставят под сериозен риск устойчивостта на държавните финанси в дългосрочен план. Държавата се нуждае от по-строга дисциплина и реални реформи в публичния сектор.