Фискалният съвет настоява за строги мерки и нов държавен дълг преди Бюджет 2026

Депутатите от бюджетната комисия в парламента се събират на извънредно заседание. Основната тема е планираното увеличаване на държавния дълг. Преди това Фискалният съвет проведе дискусия относно необходимата фискална консолидация в Народното събрание. Предложението за увеличаването на държавния дълг е до 3,8 милиарда евро. Тези средства са необходими за нормалното функциониране на държавните финанси на този етап.

Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет, откри конференцията с конкретни срокове. Проектите за бюджет 2026 и бюджет 2027 ще бъдат внесени до края на юни. Той се обяви категорично срещу автоматичното определяне на заплатите в определени сектори. Според него премахването на работещите пенсионери от МВР и Министерството на отбраната ще има сериозен ефект. Тази мярка би спестила на държавната хазна около 450 милиона евро.

Симеон Дянков коментира и разминаванията в данните за бюджетния дефицит:

„Първата стъпка е да се каже какъв беше дефицита за 2025 година, каква е стъпката, която вече сме направили, за да знаем тази година и бюджет 2026, и бюджет 2027 година какви трябва да са. Трите процента, които предишното правителство съобщи триумфално, това не е истината. 3,5%, които ЕК взе на база на оценката на МФ, също не е пълната истина.“

Бюджетната комисия в парламента разглежда искането за теглене на 3,8 млрд. евро като ключова стъпка за стабилност. Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, предложи още по-радикални действия за следващите две години. Той настоява за стратегия с 2% ефект върху бюджетното салдо. Експертите предлагат рязко свиване на дефицита до таргет от 0,5%.

Любомир Дацов подчерта значението на тези параметри за икономиката:

„Аз изчислявах последните месеци, че бих приложил стратегия специално за 26-27 година поне около 2% ефект на бюджетното салдо, т.е. доста рязко свиване на таргета от 0,5%. Това е мярката, която работи за овладяване на инфлацията. Структурният дефицит в момента ние го мерим около 4%, както и ЕК.“

Финансовото министерство вече подготвя по-строга фискална консолидация за следващия период. В ревизираните планове се предвижда 10% съкращение на разходите за възнаграждения от 1 септември. Тази мярка ще се реализира предимно чрез закриване на незаети щатове в администрацията. Тя няма да засегне директно индивидуалните заплати на работещите служители. Обсъждат се и изключения за важни сектори като МВР, ДАНС и общините.

Разглеждат се и нови приходни мерки за стабилизиране на хазната. Те включват по-висок данък върху хазартната дейност и по-строг контрол. Предвижда се разширяване на списъка със стоки с висок фискален риск. Тяхното транспортиране ще се следи чрез по-широко електронно проследяване. Тези стъпки целят да подобрят събираемостта на данъците.

В коригирания бюджет за 2026 година се предвижда нов подход към разходите. Възнагражденията за персонал ще се увеличават с еднакъв процент за всички организации. Това ще замени сегашните автоматични механизми, обвързани със средната работна заплата. Структурният дефицит в страната в момента се оценява на около 4% от БВП.

Румен Радев, АИКБ, изрази изненада от текущата процедура по свръхдефицит. Той отбеляза, че бизнесът е очаквал по-голяма гъвкавост от страна на държавата:

„До момента имаме относително така добри фискални усилия, за да запазим по някакъв начин една устойчива макрорамка. Ние също бяхме изненадани впрочем, че влязохме в процедурата по свръх дефицит, тъй като очаквахме може би не звучи добре в този състав, но известна комбинативност.“