Бюджетната комисия одобри на първо четене тегленето на нов дълг от 3,8 млрд. евро

Бюджетната комисия в парламента проведе извънредно заседание днес. Членовете на комисията разгледаха законопроекта за изменение на удължителния държавен бюджет. Основният фокус на дискусиите беше таванът на новия държавен дълг. Депутатите обсъдиха и финансовото споразумение InvestEU. Предложението на Министерския съвет получи подкрепа на първо четене. Гласуването завърши с 11 гласа „за“. Трима депутати бяха „против“, а петима гласуваха „въздържал се“.

Одобреният законопроект предвижда поемането на нов държавен дълг в размер до 3,8 милиарда евро. Това решение идва в момент на политическа несигурност. Приемането на изцяло нов макробюджет за страната се отлага за август. Дотогава държавата ще оперира в рамките на удължителния бюджет. Окончателното решение за дълга ще бъде взето в пленарната зала.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити предложението на кабинета. Той подчерта необходимостта от финансова гъвкавост. Според него дългът е нужен за плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези плащания са по вече сключени договори. Донев изтъкна важността на достъпа до международните капиталови пазари.

Стремежът на кабинета е дефицитът да бъде на възможно най-ниското ниво. Дългът от 3,8 млрд. евро покрива почти 3% дефицит.

Финансовият министър обясни, че ресурсът ще префинансира плащания през 2026 г. Целта е да се постигне ритмично финансиране на инвестициите по ПВУ. По този начин ще се минимизират ликвидните рискове за държавата. Гълъб Донев увери, че това няма да затрудни обичайните социални разходи.

По този начин ще се осигури ресурс, с който националния бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, с оглед постигането на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейността и инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните.

Представителите на опозицията изразиха сериозни притеснения. Те смятат, че моментът за нов дълг не е подходящ. Липсата на редовен бюджет създава рискове за цената на финансирането. Опозиционните партии не дадоха своята подкрепа за законопроекта. Те настояват за повече яснота относно конкретните проекти.

Венко Сабрутев от „Продължаваме Промяната“ определи ситуацията като безпрецедентна. Той поиска детайлни данни за проектите, които ще се финансират. Сабрутев предупреди, че не може да се тегли заем за дейности на иден етап. Депутатът настоява за аргументирани решения на базата на реални данни.

Ние се намираме в абсолютно безпрецедентна ситуация. Вие може днес да бюджетирате 300 милиона за изграждане на нов лот на магистрала, но този лот да е още на идеен проект. Затова тези 300 милиона чисто просто няма да ги бюджетирате. И нямате право да теглите заем сега за тази дейност. Моля ви се, осигурете ни елементарните данни, за да вземем аргументирано решение.

Константин Проданов, председател на комисията, припомни сроковете по ПВУ. Всички проекти трябва да бъдат приключени до 31 август. Повечето от тях са вече договорени на 98%. Той подчерта, че проектите трябва да бъдат сертифицирани навреме. Това е единственият начин да не се загубят европейските средства.

Ние трябва да приключим всички проекти до 31 август. Те са, както казвате, на 98% вече договорени. Аз сега правилно разбирам, господин Василев, не всички от тях са сертифицирани все още, т.е. имат договорени, но не сертифицирани. Но за да не изгубим тези пари, те живи-умрели трябва да бъдат сертифицирани до края на август месец.

Цончо Ганев от „Възраждане“ постави под въпрос готовността на проектите. Той изрази опасение, че Европа може да не признае направените разходи. Според него съществува риск държавата да плати за незавършени дейности. Ганев поиска информация за реалния процент на изпълнение на всеки проект.

Ние ще платим, въпреки че този проект, да кажем, може да е на 20 – 30% изпълним. И ще го платим, нали? Така, въпреки че в следващия момент ще предявим искане от Европа да ни даде парите, те ще кажат, вие сте толкова далеч, че не ви признаваме този разход. Защото проектът ви е наникъде. Това беше същината на питането до момента към вас. Колко от тези проекти имат готовност реално, наистина, да се завършат?

Изследванията показват, че новият дълг е обвързан с префинансиране на плащания през 2026 г. Правителството се опасява от ликвидни затруднения през летните месеци. Има риск за навременното изплащане на пенсии, заплати и социални помощи. Този риск се отнася основно за плащанията през юни и юли.

Предложението предвижда не само външно финансиране, но и краткосрочен държавен дълг. Той трябва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година. Сумата от 3,8 милиарда евро представлява приблизително 3% от прогнозния БВП. Тази рамка вече е одобрена от Министерския съвет. „Демократична България“ също обяви, че няма да подкрепи поемането на дълга.

Страната ни очаква четвъртото плащане по ПВУ в края на юли. Петото плащане е планирано за края на 2024 година. Тези средства са критични за баланса на държавния бюджет. Управляващите настояват за бързо приемане на дълга, за да се избегнат кризи.

На предходното заседание комисията прие мерки срещу инфлацията. Бяха въведени глоби от 10 000 до 100 000 евро за необосновано поскъпване. Големите търговски вериги вече имат нови задължения за прозрачност. Те трябва ежедневно да публикуват цените на основните стоки. Това важи за компании с годишен оборот над 25 милиона евро.

Комисията за защита на потребителите получи разширени правомощия. Тя вече може да изисква детайлни данни за ценообразуването от търговците. Търговската тайна вече не е преграда за тези проверки. Тези мерки целят строг контрол на пазара на горива и потребителски стоки.