Евтин внос и бързата мода от Китай убиват шивашкия сектор в България
Шивашкият сектор в България е пред колапс поради евтиния внос от Китай и платформите за бърза мода. За десет години броят на заетите е намалял наполовина, а десетки фабрики затварят врати.
Постепенно секторът загива, най-вече шиенето на ишлеме, изместени от евтините дрехи и работници в Китай.
Шивашката индустрия в България, която дълги години осигуряваше поминък в малките населени места, е изправена пред закриване. Традиционното шиене на ишлеме постепенно изчезва под натиска на евтините стоки и ниските разходи за труд в Азия. Производствените мощности се местят към Египет, Тунис и Мароко, където заплатите са значително по-ниски от българските.
Между 20 и 30% от фирмите в текстилния сектор са затворили врати през последната година. Изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) Йордан Беловодски посочва липсата на конкурентоспособност като ключов фактор. Българските компании трудно се състезават с производителите в Азия и Африка поради ниската производителност на труда.
Основен проблем е производителността на труда в България, която е най-ниска в ЕС. Нашите компании не са конкурентоспособни на тези в Азия и Африка
Разходите за бизнес в страната продължават да растат. Увеличават се цените на горивата, електроенергията и природния газ. В същото време европейските възложители изискват по-ниски цени за услугите, което стопява печалбите на родните фабрики. Рецесията в Западна Европа допълнително свива потреблението на текстилни изделия.
Шивашката индустрия у нас е под натиска на евтиния внос от Китай и платформите за бърза мода. Сайтове като Temu и Shein предлагат продукти на цени, с които местните производители не могат да се конкурират. Йордан Беловодски подчертава, че българските компании със собствен продукт са силно притеснени от тази нелоялна конкуренция.
Български компании със собствен продукт са силно притеснени от нелоялната конкуренция от тези сайтове.
Списъкът на фалиралите предприятия нараства бързо. През март затвори германската „БТБ България“ в Русе, която произвеждаше облекла за световни модни гиганти. Емблематичната фабрика „Арда-Русе“ спря работа след 93-годишна история. В Добрич и околните села също се наблюдават масови съкращения. Фирми като „Балконф“, „Дека“, „Рада“ и „Димекс“ преустановиха дейността си.
Изследвания на Българската индустриална камара потвърждават негативната тенденция. През 2025 г. работа са спрели още „Монтана манифекчър“, „Идеалфешън“ и „Елегант – СЕ“. Броят на заетите в бранша е намалял драстично от 160 000 на едва 86 000 души за десет години. Само през миналата година са освободени между 6000 и 7000 работници. Данните сочат, че към септември 2025 г. общият брой на заетите в сектора е 57 252 души.
Обувната промишленост също е в критично състояние. Пламен Иванов от браншовия съюз съобщава, че в страната са останали само около 20 производителя. Прогнозите сочат, че без държавна подкрепа този сектор може да изчезне напълно до 2030 г. Причините са идентични – липса на кадри, липса на пазари и масиран евтин внос.
На този фон ЕС възнамерява да забрани унищожаването на непродадени дрехи и обувки, за да ограничи отпадъците. Новите екологични изисквания влизат в сила от 19 юни 2024 г. за големите компании. Текстилното производство е отговорно за 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб. Новите правила налагат по-голяма издръжливост на дрехите и лесно рециклиране.
От лятото на 2027 г. се въвежда задължителен цифров паспорт за всички облекла. Чрез QR код купувачите ще проверяват използваните материали, химикали и сертификати. Това ще натовари допълнително производителите с разходи за логистика и складиране. Цените на дрехите вероятно ще се повишат заради разширената отговорност на производителите за рециклиране.
Бъдещето на българската шивашка индустрия е в производството на висококачествени продукти в къси серии. Фирмите, които инвестират в собствени модели и креативност, имат по-голям шанс за оцеляване. Браншът обаче остава разочарован от липсата на адекватна подкрепа от страна на държавата и Европейския съюз.
Този процес се случва от години. Провеждали сме редица срещи, но няма подкрепа нито от държавата, нито от ЕС
Средната брутна заплата в текстилния сектор към септември 2025 г. възлиза на 766,94 евро. Заетостта в бранша продължава да намалява с около 10% годишно, като най-засегнати са малките и средните предприятия. Икономистите отбелязват, че това е краят на ерата на евтината работна ръка в България.
