Емили Ан Бофорт, виконтеса Странгфорд: Английската лейди, която спаси хиляди българи

Емили Ан Бофорт, виконтеса Странгфорд, остава в историята като един от най-големите благодетели на българския народ. Тя е дъщеря на известния контраадмирал Франсис Бофорт и вдовица на лорд Странгфорд. Нейната хуманитарна мисия започва веднага след кървавото потушаване на Априлското въстание. През 1876 година светът научава за зверствата по българските земи чрез репортажите на Джанюариъс Макгахан. Тези разкази предизвикват огромна вълна от съчувствие в цяла Европа.

Над 40 000 английски жени пишат писма до кралица Виктория по това време. Те настояват за незабавна намеса и помощ за страдащото българско население. В Обединеното кралство се организират мащабни митинги и дарителски акции. Това обществено движение остава в историята под името „the Bulgarian agitation“. Виконтеса Странгфорд решава лично да се ангажира с каузата на българите. Тя събира внушителни финансови средства и заминава за размирните територии.

Виконтеса Странгфорд успява да събере сумата от 29 хиляди британски лири за подпомагане на българите. С тези средства тя пристига в град Пловдив през октомври 1876 година. Нейната основна цел са най-разрушените селища в Четвърти революционен окръг. Тя посещава Батак, Перущица и Брацигово, където заварва неописуема нищета и човешко страдание.

Доц. д-р Мария Пилева от БАН пояснява, че лейди Странгфорд веднага започва активна работа. Тя вижда хиляди хора без покрив, храна и надежда. Тежки болести като тиф и дизентерия покосяват оцелелите от кланетата. В Батак само за една седмица умират 50 души. Виконтесата реагира незабавно на тази мащабна хуманитарна криза.

„Тукашната бедност е дотолкова страшна, че може да ме погълне. Богати и сиромашки села са еднакво, съвършено разрушени и нищо друго не се вижда, освен хиляди злощастни, полуумиращи от глад треперащи жени и деца. Аз лично се срамувам от дрехите, които нося, от одеялата, под които спя, и храната, която ям, когато си помисля какво съм видяла около себе си.“

Лейди Странгфорд построява шест болници в най-засегнатите райони на страната. Тези лечебни заведения стават истински центрове за спасение на оцелелите. В тях се осигурява не само медицинска грижа, но и топла храна за най-бедните. Благодетелката раздава дрехи и топли завивки на хиляди измръзнали семейства. Тя разбира, че краткосрочната помощ не е достатъчна за трайното оцеляване на хората.

Мисията ѝ включва и важни дългосрочни мерки за възстановяване на нормалния живот. Тя договаря доставката на дървени къщи, които пристигат в района на Батак за бездомните. Освен подслон, тя търси начини да възроди местната икономика и занаяти. За целта виконтесата доставя 110 казана за варене на розово масло на местното население. Раздават се и големи количества семена за нов посев. По този начин хората получават шанс за нов старт и поминък.

При своите пътувания из страната Емили Ан Бофорт се среща със Съба Вазова. Тя е майката на бъдещия народен поет Иван Вазов. Тази среща оставя дълбок отпечатък в паметта на поета. Той посвещава трогателни стихове на английската лейди в знак на вечна признателност.

„Гостенко, бъди честита, в теб, сюрмаха този път, има помощ и защита. Ти доказа на света, че в този век ужасни, век на подлост, злоба, срам, чувства светли и прекрасни, греят и още, сам и там.“

Лейди Странгфорд напуска пределите на България през април 1877 година. Квартирата ѝ остава затрупана от хиляди благодарствени писма от обикновени хора. Нейната връзка с българите обаче не прекъсва до края на живота ѝ. Тя се завръща отново в страната малко преди историческото Съединение. При това посещение тя е посрещната като истински национален герой от хиляди благодарни граждани.

Сред хората, които я приветстват лично, е и големият Петко Славейков. Виконтесата остава символ на европейската съпричастност и висшата филантропия. Тя е изследовател и пътешественик, който избира да посвети живота си на страдащите. Нейното дело в Батак и околните села спасява хиляди човешки животи. Днес името ѝ е неразривно свързано с възраждането на българския дух след голямата трагедия.