Цветелина Пенкова: Липсата на свързаност превръща България в енергиен остров

Евродепутатът Цветелина Пенкова взе участие в шестото издание на Green Transition Forum в София. Тя коментира мястото на страната ни в европейската енергийна карта. Основните теми включваха бъдещето на ядрената енергетика и свързаността на електроенергийните мрежи. Според нея България остава изолирана от общия пазар поради липса на инфраструктура.

Ядрената енергетика вече е официално класифицирана като стратегическа, зелена и устойчива дейност в ЕС. Това е резултат от интензивни преговори в Европейския парламент през изминалия мандат. До 2022 година темата беше считана за табу на европейско ниво. Сега ситуацията се променя коренно с нови възможности за инвестиции.

„В предходния мандат на Европейския парламент положихме неимоверни усилия, за да гарантираме класификацията на ядрената енергетика като стратегическа, зелена и устойчива. Това означава, че дадохме бъдеще за развитие на ядрено-енергийния сектор. До 2022 година ядрената енергетика беше тема табу на европейско ниво, но в един момент достигнахме ясното осъзнаване, че без базови енергийни мощности и без енергиен източник, в който Европейският съюз и България имат сериозна експертиза, няма как да гарантираме енергийна сигурност и ниски цени.“

Пенкова подчерта, че за първи път се предвижда европейско финансиране за нови ядрени мощности. Предишните финансови рамки покриваха само извеждане от експлоатация и управление на отработено гориво. Новият подход предоставя безпрецедентна възможност за енергийния сектор на България. Това ще гарантира дългосрочна стабилност на доставките и предвидими цени.

Цените на електроенергията в България, Румъния и Гърция са двойно по-високи спрямо Западна Европа. Основната причина е географската и техническа изолация на региона. Пенкова обясни, че липсата на енергийна свързаност вдига цените и пречи на бизнеса. Централна и Източна Европа функционират като своеобразен дефицитен остров.

„Цените на електроенергията в България, Румъния и Гърция са над два пъти по-високи в сравнение with други части на Европа. Основната причина е липсата на достатъчна свързаност. Когато разгледаме картата на електропреносните връзки, виждаме, че Западна и Северна Европа разполагат с големи капацитети и възможности за пренос на електроенергия, докато нашият регион остава изолиран. Това означава, че нямаме реален достъп до общия европейски енергиен пазар.“

Основните инфраструктурни стеснения се намират в района на Австрия и Унгария. Тези тесни места блокират свободния пренос на евтина електроенергия към Балканите. Новите европейски регламенти целят да отпушат тези трасета чрез мащабни инвестиции. Цветелина Пенкова ще води ключови енергийни преговори за подобряване на тази инфраструктура.

България заема стратегическо положение на входа за доставки от Турция и Азербайджан. Това ни превръща в потенциален регионален хъб за транзит на ресурси. Министерството на енергетиката вече ускорява работата по Вертикалния газов коридор. Проектът предвижда пренос на до 10 млрд. куб. м природен газ годишно. Това ще свърже Южна и Централна Европа по нов маршрут.

Разширението на интерконектора с Гърция също напредва с разрешение за строеж на Лот 1. Капацитетът на ICGB ще достигне 5 млрд. куб. м годишно. Тези проекти допълват тезата за стратегическата роля на България в региона. България има потенциал да се превърне в център за съхранение и транзит на енергия.

Евродепутатът обърна внимание и на необходимостта от балансиран енергиен микс. Възобновяемите източници изискват стабилни базови мощности за устойчивост на системата. В този контекст темата за АЕЦ „Белене“ остава актуална за българската енергийна политика.

„Белене не се случи, но това продължава да бъде стратегическа инфраструктура, която не бих пренебрегнала. Ние сме единствената държава в света, която има частично изградена атомна централа и отказва да я довърши. С разчетите, които в момента се правят, и с необходимостта от базова енергия и инерция в системата, ми се струва, че този разговор може отново да стане актуален в рамките на европейските енергийни политики.“

Едно от най-големите предизвикателства пред сектора е недостигът на квалифицирани кадри. Изграждането и експлоатацията на ядрени мощности изискват високоспециализирани експерти. Тяхното обучение отнема години и изисква последователна държавна политика.

„Необходими са изключително много специалисти както за изграждането, така и за експлоатацията на новите мощности. Това са високо квалифицирани кадри, чието обучение отнема години. Ако искаме да гарантираме бъдещето на ядрено-енергийния сектор, България трябва да има последователна политика и действия още сега.“

Политическият дебат у нас се фокусира и върху либерализацията на пазара за битови потребители. Парламентът одобри на първо четене отлагане на пълната либерализация. Обсъждат се срокове за запазване на регулирания пазар до 2027 или 2030 година. Александър Пулев изрази скептицизъм относно бързото въвеждане на нови ядрени мощности, прогнозирайки срок от 15 години.

На международно ниво цените на горивата се влияят от геополитическото напрежение. Събитията в Близкия изток и около Ормузкия проток създават несигурност на пазарите. Геополитическата динамика води до завишаване на цените на енергийните ресурси в световен мащаб. Европа трябва да диверсифицира доставчиците си, за да намали тази зависимост.

Европа планира преминаване към общи покупки и доставки на енергийни ресурси. Това ще увеличи преговорната сила на държавите членки. България, със своята газопреносна мрежа, ще бъде ключов участник в тези процеси. Инвестициите в инфраструктура остават единственият път към енергийна независимост и по-ниски сметки за потребителите.