Оцелелият машинист Свилен Хумарски за трагедията край Локорско: Виках имената им, но никой не отговори

Година след тежкия инцидент край Локорско, Свилен Хумарски продължава да живее с кошмара от фаталния ден. Той е оцелелият помощник-машинист от челния сблъсък между два товарни влака. Трагедията се случи на **15 януари 2025 година** и остави трайна следа в историята на българските железници. Инцидентът доведе до **двама загинали и шестима ранени**, а разследването на Националната следствена служба все още продължава.

Хумарски си спомня, че денят е започнал като всеки друг на гара Кремиковци. Екипът е подготвял тежка композиция с **над 1000 тона скрап** и 16 вагона. Помощник-машинистът обяснява, че локомотивната бригада е получила готова заповед за заминаване. Служител на гарата е подал сигнал със заповеден диск. Стрелките са били подредени за техния влак в посока гара Световрачене.

„Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата загинаха на място. И до ден днешен още ми е пред очите. Времето не помага. Напротив – става по-лошо“.

Преди спирка Локорско железопътната линия преминава през специфична крива. Именно там екипажът внезапно вижда насрещния влак. Машинистът веднага е задействал екстрената спирачка. Хумарски също е посегнал към крана, но той е бил заключен. Спирането се оказало абсолютно невъзможно заради скоростта от 50–52 км/ч и огромната инерция на товара.

Свилен разказва, че са имали едва 10–12 секунди до неизбежния сблъсък. Всички в кабината са легнали на пода в очакване на най-лошото. Той си спомня единствено оглушителен звук и скърцане на смачкани метали. След удара локомотивът веднага се е възпламенил. Хумарски се е събудил с тежко кръвотечение и множество фрактури. Той е имал седем счупени ребра, счупена ръка и таз.

„Виках имената на останалите, но никой не ми отговори. Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата загинаха на място“, каза той.

Нови данни от разследването насочват причините към **комплекс от човешки грешки**. Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов коментира системните проблеми в БДЖ. Той посочи „развързаните гари“ като сериозен риск за безопасността. Според него процедурите за маневри в гарите често се нарушават.

Председателят на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев също анализира катастрофата. Той смята, че инцидентът е резултат от поредица от грешни решения. Бунев постави под съмнение тезата, че някой от влаковете е преминал на червен сигнал. Експерти отбелязват, че само три минути преди удара е станало ясно за насрещното движение. Електрозахранването е било изключено едва минута преди сблъсъка. Това доказва фатално закъснение в реакцията на оперативно ниво.

Хумарски е убеден, че вината носят ръководителят движение и диспечерът. Той твърди, че екипът му многократно е възразявал срещу тръгването от маневрен коловоз. Практиката на гара Кремиковци обаче е налагала точно този начин на работа. Свилен споделя, че днес страда от постоянно високо кръвно и панически атаки. Той посещава църква всяка седмица и търси утеха в ежедневни молитви.

„Лицата, отговорни за това нещо, за мен са двама души – ръководителят движение и диспечерът“, каза Свилен.

Трагедията промени съдбите на много хора в системата на транспорта. Опитът да се преодолее подобен шок изисква изключителна психическа сила. Можете да прочетете повече за За силата да продължиш напред – разказва един от машинистите, преживял катастрофата край Локорско.

Националната следствена служба продължава своята работа по случая. Прокуратурата потвърди, че събирането на доказателства все още не е приключило. Близките на загиналите и пострадалите настояват за пълна прозрачност и наказания за виновните лица. Травмите от Локорско остават отворена рана за цялата железопътна общност в страната.