Понеделник, 9 ноември 2026
Последвайте ни във Facebook

Доплащаме най-много за болести, от които страдаме и умираме като нация

Българските пациенти доплащат най-много за лекарства и терапии при заболяванията, които причиняват най-много смъртни случаи.

10 август 2026, 05:51 3 мин четене Paragraf AIУмна журналистика: материалът е подготвен и проверен с помощта на изкуствен интелект — по широк кръг независими източници, за точност и безпристрастност при писането и след публикуването.Източници24 часа↗Видяхте грешка? Пишете ни
Доплащаме най-много за болести, от които страдаме и умираме като нация
В тъмносиво - дял на пациентско доплащане, в светлосиво - дял на смъртните случаи ИЗТОЧНИК: НСИ, НЗОК, Доплащане.бг

Доплащането в здравеопазването остава един от най-сериозните проблеми пред българските пациенти. Темата често предизвиква критики от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Причините са свързани както с ниските публични разходи, така и с високата финансова тежест за домакинствата.

През 2023 г. директните плащания от пациентите формират 36% от всички здравни разходи в България. Това е най-високият дял в Европейския съюз. Средното равнище за съюза достига 16%. Публичните източници покриват 63% от текущите разходи за здравеопазване у нас.

Разходите за здравеопазване на човек достигат 2085 евро по паритет на покупателната способност през 2023 г. Средната стойност за Европейския съюз е 3832 евро. Здравните разходи представляват 5% от брутния вътрешен продукт на България. Средното равнище в съюза е 8%.

Доплащането в разумни граници може да служи като контролен механизъм. То може да потвърди, че дадена услуга действително е извършена. Прекомерният му дял обаче увеличава риска пациентите да не покриват необходимите разходи. Впоследствие това може да натовари системата значително повече.

Българите са доплатили над 744 млн. лева за лекарства по НЗОК през 2025 г.
СвързаноБългарите са доплатили над 744 млн. лева за лекарства по НЗОК през 2025 г.

Лекарствата заемат най-голям дял от директните плащания. Те представляват над две трети от всички доплащания на българските пациенти. През 2023 г. пациентите са плащали за лекарства 77% спрямо сумата, покрита от държавата. Данните включват и медикаменти извън обхвата на заплащаните от Националната здравноосигурителна каса.

Най-голямото противоречие се вижда при сърдечносъдовите заболявания. Те формират 39% от количествения обем терапия през 2025 г. В същото време генерират 58% от общото доплащане за лекарства. Тази сума достига 221,4 милиона евро.

През 2023 г. над 60% от смъртните случаи в България са свързани със сърдечносъдови заболявания. Средният дял за Европейския съюз е 33%. По данни на Националния статистически институт болестите на органите на кръвообращението причиняват 61,2% от смъртните случаи през 2025 г.

Мозъчносъдовите заболявания, включително инсултът, причиняват 17% от смъртните случаи през годината. Те имат и най-високия дял на пациентско доплащане сред сърдечносъдовите групи. При тях пациентът поема 78,1% от стойността на лечението. При исхемичната болест на сърцето доплащането достига 62,6%. Заболяването е свързано с 12,6% от смъртните случаи.

Така най-голямата финансова тежест пада върху лечението на заболяванията, които засягат и убиват най-много хора. Анализът показва пряка връзка между структурата на заболеваемостта, смъртността и разходите за терапия.

През 2025 г. един ден лечение с реимбурсирано лекарство струва средно 81 стотинки. НЗОК плаща 55 стотинки. Производителят поема около 6 стотинки при протоколно предписване. Пациентът доплаща средно 20 стотинки, или 24,8% от цената.

Делът се различава значително между отделните области. В София-град пациентите доплащат 26,5%. Във Видин делът достига 38,9%. Разликата произтича от структурата на заболяванията и предписаните терапии. Тя не се дължи на различни цени.

Между 2023 и 2025 г. цените на лекарствата нарастват с около 10%. НЗОК поема все по-голяма част от този ръст. Доплащането на пациентите се увеличава по-бавно, с 5%.

Цените на лекарствата са регулирани от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Те са сред най-ниските в Европейския съюз. При сравнение с десет държави най-ниската цена става референтна за България.

Затова общата сума нараства основно заради повече лекувани пациенти и по-дълъг прием. Причината не е поскъпването на всеки медикамент поотделно. По темата вече има и отделен анализ за доплащанията за лекарства по НЗОК през 2025 г.

Проблемът ще тежи по-силно при застаряващо население. Коефициентът на демографско остаряване се увеличава от 168% през 2023 г. до 174,7% през 2025 г. Хората над 65 години имат и най-висок дял хронични заболявания.

Според Европейското здравно интервю от 2019 г. 82,6% от тях съобщават за дълготрайно заболяване или здравословен проблем. Изследване на Медицинския университет в София показва, че 41% приемат едновременно пет или повече лекарства.

Това поставя въпроса за балансиране на доплащането. Целта трябва да бъде ограничаване на риска от непосилни разходи за възрастните и хронично болните. Прекъсването на терапията може да доведе до значително по-скъпо лечение впоследствие.

Инструментът „Доплащане.бг“, разработен от ЕКИП с помощта на Claude, представя данните по-разбираемо. Авторите посочват, че изкуственият интелект ускорява обработката на информация. Правилната задача и статистическата компетентност обаче остават решаващи.

„Има три вида лъжа: лъжа, нагла лъжа и… статистика“.

Целта на анализа е да покаже реалния размер на доплащането. Така обществената дискусия може да се основава на сравними данни, а не на спекулации.

КоментариВсе още няма коментари.Напиши коментар

Коментарите излизат веднага. Такива с линкове или обиди се преглеждат от редакцията.