Доплащаме най-много за болести, от които страдаме и умираме като нация

Доплащането в здравеопазването остава един от най-сериозните проблеми пред българските пациенти. Темата често предизвиква критики от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Причините са свързани както с ниските публични разходи, така и с високата финансова тежест за домакинствата.

През 2023 г. директните плащания от пациентите формират 36% от всички здравни разходи в България. Това е най-високият дял в Европейския съюз. Средното равнище за съюза достига 16%. Публичните източници покриват 63% от текущите разходи за здравеопазване у нас.

Разходите за здравеопазване на човек достигат 2085 евро по паритет на покупателната способност през 2023 г. Средната стойност за Европейския съюз е 3832 евро. Здравните разходи представляват 5% от брутния вътрешен продукт на България. Средното равнище в съюза е 8%.

Доплащането в разумни граници може да служи като контролен механизъм. То може да потвърди, че дадена услуга действително е извършена. Прекомерният му дял обаче увеличава риска пациентите да не покриват необходимите разходи. Впоследствие това може да натовари системата значително повече.

Лекарствата заемат най-голям дял от директните плащания. Те представляват над две трети от всички доплащания на българските пациенти. През 2023 г. пациентите са плащали за лекарства 77% спрямо сумата, покрита от държавата. Данните включват и медикаменти извън обхвата на заплащаните от Националната здравноосигурителна каса.

Най-голямото противоречие се вижда при сърдечносъдовите заболявания. Те формират 39% от количествения обем терапия през 2025 г. В същото време генерират 58% от общото доплащане за лекарства. Тази сума достига 221,4 милиона евро.

През 2023 г. над 60% от смъртните случаи в България са свързани със сърдечносъдови заболявания. Средният дял за Европейския съюз е 33%. По данни на Националния статистически институт болестите на органите на кръвообращението причиняват 61,2% от смъртните случаи през 2025 г.

Мозъчносъдовите заболявания, включително инсултът, причиняват 17% от смъртните случаи през годината. Те имат и най-високия дял на пациентско доплащане сред сърдечносъдовите групи. При тях пациентът поема 78,1% от стойността на лечението. При исхемичната болест на сърцето доплащането достига 62,6%. Заболяването е свързано с 12,6% от смъртните случаи.

Така най-голямата финансова тежест пада върху лечението на заболяванията, които засягат и убиват най-много хора. Анализът показва пряка връзка между структурата на заболеваемостта, смъртността и разходите за терапия.

През 2025 г. един ден лечение с реимбурсирано лекарство струва средно 81 стотинки. НЗОК плаща 55 стотинки. Производителят поема около 6 стотинки при протоколно предписване. Пациентът доплаща средно 20 стотинки, или 24,8% от цената.

Делът се различава значително между отделните области. В София-град пациентите доплащат 26,5%. Във Видин делът достига 38,9%. Разликата произтича от структурата на заболяванията и предписаните терапии. Тя не се дължи на различни цени.

Между 2023 и 2025 г. цените на лекарствата нарастват с около 10%. НЗОК поема все по-голяма част от този ръст. Доплащането на пациентите се увеличава по-бавно, с 5%.

Цените на лекарствата са регулирани от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Те са сред най-ниските в Европейския съюз. При сравнение с десет държави най-ниската цена става референтна за България.

Затова общата сума нараства основно заради повече лекувани пациенти и по-дълъг прием. Причината не е поскъпването на всеки медикамент поотделно. По темата вече има и отделен анализ за доплащанията за лекарства по НЗОК през 2025 г.

Проблемът ще тежи по-силно при застаряващо население. Коефициентът на демографско остаряване се увеличава от 168% през 2023 г. до 174,7% през 2025 г. Хората над 65 години имат и най-висок дял хронични заболявания.

Според Европейското здравно интервю от 2019 г. 82,6% от тях съобщават за дълготрайно заболяване или здравословен проблем. Изследване на Медицинския университет в София показва, че 41% приемат едновременно пет или повече лекарства.

Това поставя въпроса за балансиране на доплащането. Целта трябва да бъде ограничаване на риска от непосилни разходи за възрастните и хронично болните. Прекъсването на терапията може да доведе до значително по-скъпо лечение впоследствие.

Инструментът „Доплащане.бг“, разработен от ЕКИП с помощта на Claude, представя данните по-разбираемо. Авторите посочват, че изкуственият интелект ускорява обработката на информация. Правилната задача и статистическата компетентност обаче остават решаващи.

„Има три вида лъжа: лъжа, нагла лъжа и… статистика“.

Целта на анализа е да покаже реалния размер на доплащането. Така обществената дискусия може да се основава на сравними данни, а не на спекулации.