Явор Гърдев: Човешката жестокост е непреодолима
Явор Гърдев разказва за успеха на „Вакханки“ в Епидавър, човешката жестокост и дионисиевия импулс в съвременния свят.
Явор Гърдев СНИМКА: ЯНА ЛОЗЕВА С “Вакханки” на най-голямата антична сцена се срещат български и гръцки актьори, различни театрални традиции, езици и енергии. СНИМКА: ЕЛИНА ЮНАНЛИ Гръцкият актьор Михаил Табакакис като Пентей и Леонид Йовчев в ролята на Дионис СНИМКА: ЕЛИНА ЮНАНЛИ Хорът на вакханките е съставен от девет гръцки и три български актриси, които от началото до края имат извънредно тежки вокални, хореографски и актьорски задачи. СНИМКА: ЕЛИНА ЮНАНЛИ Самуел Финци се превъплъщава в прорицателя Тирезий СНИМКА: ЕЛИНА ЮНАНЛИ
Режисьорът Явор Гърдев определи успеха на „Вакханки“ в Гърция като преживяване, което надхвърля обичайните представи за театрално събитие. Българо-гръцката копродукция триумфира на сцената на Античния театър в Епидавър.
Световната премиера събра бурните овации на над 15 хиляди зрители. Критиката определи спектакъла като фурор. След премиерата продукцията продължи с турне от 13 представления на сцени в цяла Гърция.
За Гърдев Епидавър има особено значение. Той определи възможността да работи на тази сцена като сбъдване на стара мечта. Режисьорът призна, че преживяното го кара да се пита дали има още нещо, което да желае.
Гърдев все още не дава окончателна оценка на спектакъла. Според него е необходимо време, за да се отдели от случилото се. Той описва премиерата като епицентър на мощна енергия, която е завихрила всички участници.
Режисьорът свързва това преживяване с Дионис. За него театърът може да създаде мистично общение между сцената и многохилядната публика. Тази връзка понякога надхвърля сбора от отделните елементи на представлението.
Според Гърдев успехът може да опияни, приспи или парализира твореца. Опасността не идва само от самодоволството след аплодисментите. Свръхотговорността към предишния успех също може да доведе до творческа парализа.
„Вакханки“ от Еврипид привличат режисьора с политическата си философия. Трагедията разглежда постоянната нужда от предоговаряне на границите. От едната страна стоят стихийните импулси на общността. От другата страна се намира разумно устроената държава.
В прочита на Гърдев пиесата показва вечния конфликт между човешкия хаос и стремежа към ред. Човекът носи импулсивна, игрива, подривна и разрушителна природа. Държавата се опитва да ограничи тази природа чрез установени правила.
Най-болезнената актуалност на трагедията е откритието за човешката жестокост. Режисьорът смята, че цивилизацията не е преодоляла тези дълбоки и опасни инстинкти. Той вижда дионисиевия импулс и в съвременни явления като рейв партита, футболни агитки и алкохолен туризъм.
Гърдев предупреждава и за последиците от потискането на неразбраното. Според него потиснатото постепенно или внезапно започва да разрушава обществото отвътре. Той не приема, че човекът може напълно да живее без силите, които разклащат установения ред.
Копродукцията събира български и гръцки артисти. Според режисьора именно срещата между съседни култури е сред най-важните страни на проекта. Изкуството създава по-дълбоко общуване от политическия, икономическия и търговския обмен.
Той определя това взаимодействие като интеграционно лепило на действителната европейска общност. Работата върху спектакъла е изисквала опознаване на различни жизнени светове. Гърдев подчертава приноса на гръцките актьори и творческия екип.
В гръцкия състав участват Лукия Михалопулу, Александрос Милонас и Михаил Табакакис. Режисьорът ги избира след проучване, препоръки и лични срещи. Той цени тяхната професионална подготовка и отворен светоглед.
Особено сложна е работата с хора. От 12 индивидуалности е изградено едно хомогенно колективно тяло. В него участват девет гръцки и три български актриси.
Хорът присъства на сцената от началото до края на спектакъла. Актрисите изпълняват едновременно вокални, хореографски и драматични задачи. В тази работа Гърдев получава помощ от вокалния педагог Калин Николов и хореографката Уршула Тержан.
В спектакъла участват още Леонид Йовчев, Самуел Финци, Иван Юруков, Мартин Димитров и Иван Николов. Гърдев отличава любопитството и импровизационния дух на Йовчев. При Финци той цени способността да изгражда различни личности на различни езици.
Британската група Tiger Lillies добавя епически пласт към трагедията. Специално написаните рапсодии на Мартин Жак въвеждат трима коментиращи действието рапсоди. Взаимодействието им с хора създава ново измерение на спектакъла.
Българската публика ще види „Вакханки“ на 30 септември в Античния театър в Пловдив. Втората премиера ще се състои на 9 октомври в зала 1 на НДК в София. Повече за проекта разказва и материалът за любопитството на Гърдев към античността.
Режисьорът очаква зрителите да посрещнат спектакъла „с цвете и нож“. Той признава, че изкуството продължава да му помага в опита да разбере човека.
