Осигуровките на 310 хил. богати се вдигнаха с 62 евро

Максималният осигурителен доход вече е 2300 евро. Промяната влезе в сила от 1 август и засегна около 310 хил. българи.

Тези работници плащат по-високи данъци и осигуровки. Това посочва социалната министърка Наталия Ефремова в отговор на депутати от ГЕРБ.

Общата осигурителна тежест за служителите с високи доходи се увеличава с 61,59 евро месечно. Работодателят плаща 18,92% от заплатата за осигурителни вноски. Работникът поема още 13,78%.

При максимален доход от 2300 евро работодателските осигуровки се увеличават с 35,64 евро. Вноските за сметка на служителя нарастват с 25,95 евро.

След приспадането на личните осигуровки от брутната заплата се определя данъчната основа. Върху нея се начислява данък върху доходите.

Осигуровките, които са за сметка на работодателя, не се приспадат. Данъкът върху доходите е еднакъв за всички и е 10%.

Около 33% от хората на максималния осигурителен доход работят в IT сектора. Останалите са в администрацията, производството и на мениджърски позиции.

В IT сектора се осигуряват на максималния праг 102 468 души. Финансовите и застрахователните дейности са на второ място. Там попадат 4186 банкови служители, застрахователи и финансови посредници.

Трети са работещите в търговията и ремонта на автомобили. Те са 3489 души. В професионалните и научните дейности са 2363 наети.

Тези данни обхващат управлението на централни офиси и архитектурните и инженерните дейности. В държавната администрация на максималния праг се осигуряват 1035 души.

В същото време в 35 икономически дейности няма нито един човек на максималния осигурителен доход. Сред тях са добивната и леката промишленост.

Липсват такива работници и в производството на тютюневи изделия, обработката на кожи и производството на обувки. Същото важи за производството на кокс, рафинирани нефтопродукти, турбини и двигатели.

На максималния праг няма осигурени и във водния и въздушния транспорт. Данните са към май. На минимален праг тогава са се осигурявали 3889 души.

От 1 януари трудовият стаж и осигурителният стаж ще се изчисляват на час. Промяната ще засегне 437 651 души на договори между един и седем часа дневно.

Най-много са служителите на четиричасов работен ден – 179 073 души. Приблизително една трета от тях работят в строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството.

На един час са 9631 души, а на два часа работят 51 588. Три часа дневно имат 5638 души. По пет часа работят 8620 българи.

На шестчасов работен ден са 34 504 души. Договор за седем часа имат 25 072 души. Един трудов договор на непълно работно време имат общо 314 126 души.

На втора работа на непълно време са 123 525 души. И при тях най-много са служителите на четири часа – 59 296 души.

По два часа допълнително работят 39 328 души, а по един час – 15 501. Три часа на втори договор имат 6062 души. Шестчасов договор имат 1703 души.

Около 820 българи работят допълнително по пет и седем часа. В момента стажът до четири часа се изчислява пропорционално.

При четири и повече часа той се признава като пълен работен ден. От 1 януари 2027 г. стажът ще се изчислява пропорционално при всички договори.

Промяната ще намали пропорционално платения годишен отпуск. Тя ще забави и натрупването на клас прослужено време.

Ще се променят и обезщетенията при пенсиониране. Темата е свързана и с по-широките промени в доходите, за които можете да прочетете в материала за замразените заплати.