Димитър Петров: Изборът на нови членове на ВСС ще бъде под безпрецедентен обществен и парламентарен контрол
Депутатът Димитър Петров обяви, че изборът на нов Висш съдебен съвет ще премине под безпрецедентен контрол. Правилата предвиждат участие на граждани и НПО в подаването на сигнали за зависимости. Петров защити Бюджет 2026 и подчерта значението на полученото плащане от 1 млрд. евро по ПВУ.
Народният представител от „Прогресивна България“ Димитър Петров обяви началото на ключов етап от съдебната реформа у нас. В ефира на „Още от деня“ той подчерта, че вниманието на институциите вече е изцяло насочено към формирането на новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Според депутата, който е член на парламентарните комисии по правни въпроси и по външна политика, последните промени в Закона за съдебната власт са само началото на мащабни преобразувания.
Процедурните правила предвиждат най-детайлните механизми за проверка на кандидатите за членове на ВСС досега. Димитър Петров поясни, че новите правила целят да гарантират максимална прозрачност при подбора на кадрите от парламентарната квота. Процесът ще включва детайлно изследване на професионалната квалификация и обществения авторитет на всеки претендент. Специално внимание ще бъде обърнато на спазването на етичните стандарти и моралните качества на кандидатите.
„Последните промени в Закона за съдебната власт бяха първата крачка от реформата. Те са насочени изцяло към подобряване на правилата, по които ще бъдат избрани новите членове на Висшия съдебен съвет. Следващият пакет от промени ще обхване проблеми, които от години чакат решение – дългосрочното командироване, атестирането, конкурсите и всички онези процедури, които създават съмнения в работата на съдебната система. Целта ни е да възстановим доверието в правосъдието чрез ясни и предвидими правила.“
Една от най-значимите иновации в процедурата е активното включване на гражданското общество. Всеки гражданин, професионална организация или неправителствена структура ще разполага с правото да подава сигнали за евентуални зависимости. Тези сигнали ще бъдат разглеждани от парламентарната правна комисия по строго установен ред. Граждански и професионални организации вече имат официалната възможност да предлагат свои кандидати за членове на ВСС.
„В правилата са заложени всички гаранции, които могат да осигурят прозрачен подбор – професионална квалификация, обществен авторитет, спазване на етичните стандарти и задълбочена проверка на моралните качества на кандидатите. Освен това всеки гражданин, професионална или неправителствена организация ще има право да подава сигнали за евентуални зависимости – политически, икономически или други. Тези сигнали ще бъдат разглеждани от парламентарната правна комисия и ще бъдат проверявани по установения ред“
Димитър Петров категорично отхвърли твърденията на опозицията, че правилата изключват проверки за зависимости. Той подчерта, че процедурата е толкова подробно разписана, че ще продължи чак до ноември. Този дълъг срок е необходим за извършването на реална и задълбочена проверка на всеки един кандидат. Парламентът ще контролира всичко – от съдържанието на концепциите до въпросите по време на публичните изслушвания.
„Напротив – предвидени са достатъчно механизми парламентът да извърши реален контрол върху кандидатите. За първи път процедурата е толкова подробно разписана – от съдържанието на концепциите, които кандидатите трябва да представят, до въпросите, които ще им бъдат задавани по време на изслушванията. Именно затова и процесът ще продължи до ноември – за да има време за реална проверка на професионалните и моралните качества на всеки кандидат.“
Депутатът коментира и предстоящия избор на нов главен прокурор, който се очаква в началото на следващата година. Подготвя се нов пакет законодателни промени, който да обхване избора на обвинител номер едно и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Целта е решенията на ВСС да се ползват с високо обществено доверие.
„Очакванията са редовен главен прокурор да бъде избран в началото на следващата година. Именно затова подготвяме следващия пакет законодателни промени – така че изборът не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да бъде максимално прозрачен и основан на ясни критерии. Искаме ВСС да взема решения, които се ползват с обществено доверие, а не пораждат съмнения.“
По отношение на държавните финанси, Димитър Петров защити параметрите на бюджета за 2026 г. Той определи атаките срещу него като политически мотивирани. Според него финансовият закон за първи път показва реалните задължения на държавата. По темата за евентуално оспорване на бюджета, Николай Денков заяви, че ако президентът не наложи вето върху бюджета, ще сезираме Конституционния съд. Петров обаче е уверен, че законът не нарушава правилата за публичните финанси.
„Истината не може да бъде противоконституционна. Този бюджет за 2026 г. показва реалните параметри на финансовото състояние на държавата. За първи път се виждат всички натрупани през годините задължения и отложени плащания, които вече не могат да бъдат прикривани. Именно затова смятаме, че с този бюджет поставяме една много по-здрава финансова основа, върху която да бъдат изграждани следващите бюджети и публичните политики“
Народният представител коментира и решението на президента да не налага вето върху бюджета. Той не вижда в това политическа сделка, а правилна оценка на финансовата ситуация. България не би могла да функционира нормално без приет държавен бюджет.
„Не бих тълкувал това като политическа сделка или жест към управляващото мнозинство. По-скоро президентът правилно е оценил финансовата ситуация, в която се намира страната. България не можеше да продължи да функционира без приет държавен бюджет и това беше най-разумното решение в настоящата ситуация.“
В сферата на антикорупционните политики Петров подчерта значението на възстановената Антикорупционна комисия. Тези реформи вече носят практически ползи за страната. България получава четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 1 млрд. евро. Това е пряк резултат от изпълнените законодателни ангажименти към европейските партньори.
Външната политика също беше част от разговора. Димитър Петров изясни ситуацията около разговорите с Иран, като отрече да е имало заплахи към България. Той определи диалога като нормална дипломатическа практика. Относно посещението на външния министър в Украйна, депутатът подчерта фокуса върху енергетиката и икономическото сътрудничество преди отоплителния сезон.
„Не смятам, че е допусната грешка. Посещението не беше политически жест към една или друга страна във войната, а част от продължаващите разговори между България и Украйна в областта на енергетиката и икономическото сътрудничество. България има капацитет да помогне с експертиза и с решения, които да гарантират сигурността на енергийните доставки, особено във връзка с предстоящия отоплителен сезон.“
В края на парламентарната сесия Димитър Петров увери, че управляващото мнозинство ще запази високото темпо на работа. Той подчерта готовността за конструктивен диалог с опозицията, но и решимост за отразяване на политическите атаки.
