Диета за 28 дни свързва бавните въглехидрати с по-млада биологична възраст
Проучване на Университета на Сидни свързва 28-дневен режим с 53% бавни въглехидрати и промени в показатели за биологичното стареене.
Учени описват хранителен режим, който за 28 дни променя показатели, свързани с клетъчното стареене. Формулата включва 53% бавни въглехидрати, 14% белтъчини и около 29% растителни мазнини.
Подходът произлиза от проучване на екип от Университета на Сидни. Резултатите са публикувани в списание Aging Cell. В изследването участват 104 австралийци на възраст между 65 и 75 години. Те са разпределени на случаен принцип в четири хранителни групи.
Най-силното статистическо подобрение показва всеядната диета с повече сложни въглехидрати. Тя включва пълнозърнести храни, зеленчуци и бобови култури. Моделът ограничава мазнините и запазва белтъчините на 14% от дневната енергия.
Един примерен дневен режим показва практическото приложение на схемата 53-14-29. Закуската включва накиснати овесени ядки и малко сурови орехи. Количеството овесени ядки е около шест или седем супени лъжици.
Обядът може да съдържа 150 грама сварен кафяв ориз, елда или киноа. Към тях се добавят около 100 грама печено пилешко филе или риба. В други дни менюто включва яйца или козе сирене.
Бобовите храни също заемат важно място в режима. Към обяда се прибавят пет или шест супени лъжици сварена леща. Зелената салата може да бъде в желаното количество. Овкусяването включва лимон.
Вечерята се основава на един голям сладък картоф. Теглото му е около 200 грама. Към него се сервира обилна салата от пресни зеленчуци.
За мазнина се използва супена лъжица зехтин екстра върджин. Друг вариант е половин авокадо с четвърт лимон. Междинното хапване включва малка шепа сурови бадеми или непечени семена.
Понякога режимът допуска натурално кисело мляко или плодове. Примерното меню не представлява задължителна рецепта. Подходящите продукти могат да се комбинират по различни начини.
При около 1500 калории дневно схемата осигурява близо 200 грама сложни въглехидрати. Белтъчините са приблизително 53 грама. Качествените мазнини достигат около 48 грама.
Изследователите проследяват 20 ключови биомаркера. Сред тях са холестеролът, инсулинът и С-реактивният протеин. Последният е описан като основен маркер за тлеещо възпаление.
Учените сравняват кръвните проби след четири седмици с изходните резултати. Участниците спазват различни модели на хранене. Първата група приема всеядна диета, богата на мазнини.
Втората група следва полувегетариански режим с повече мазнини. Третата съчетава полувегетарианско хранене с повече въглехидрати. Четвъртата тества всеядна диета с малко мазнини и много сложни въглехидрати.
Според резултатите трите алтернативни режима показват промени в показателите за клетъчно здраве. Най-силният ефект е отчетен при четвъртата група. Тя комбинира бавни въглехидрати с приблизително равни количества животински и растителни белтъчини.
Бавните въглехидрати са описани като богати на фибри. Те не повишават рязко кръвната захар. В представения модел ограничаването на наситените мазнини освобождава място за тези храни.
Авторите свързват резултатите с оксидативния стрес и метаболитните показатели. Те разглеждат храната и през призмата на епигенетичните процеси. Според описанието ДНК метилирането влияе върху активността на гените.
Този режим не е представен като диета за отслабване. Примерът с госпожа Хикс е на жена с ръст 165 сантиметра и тегло около 55-56 килограма. При леко до средно физическо натоварване дневната ѝ потребност е около 1500 калории.
Темата за баланса между белтъчини, въглехидрати и мазнини е разгледана и в материала за промените в хранителната пирамида. Друг подход към дневното хранене е описан в публикацията за ограничаването на храненето до девет часа дневно.
