Ограничаването на храненето до 9 часа дневно може да отложи деменцията

Световната здравна организация предупреждава за тревожно нарастване на случаите на деменция в глобален мащаб. Заболяването вече е сред най-честите причини за смърт и трайна инвалидизация. **Броят на страдащите от деменция ще се утрои до 2050 година, достигайки 153 милиона души.** Тази тенденция ще изисква огромни финансови ресурси за социални грижи и медикаменти. Учените търсят начини да повлияят на този процес чрез промени в начина на живот.

Изследванията показват, че застаряването е основен фактор, но някои общности се справят по-добре от други. Племената цимане и мосетен в боливийска Амазония са пример за отлично здраве до късна възраст. Едва един процент от възрастните в тези общности страдат от деменция. В западните държави този процент варира между 11 и 30%. Тяхното ежедневие включва висока физическа активност, лов и обработка на земя с ръчни инструменти. При тях липсват рискови фактори като хипертония, злоупотреба с алкохол и затлъстяване.

Нещо в прединдустриалния начин на живот, основаващ се основно на препитание, изглежда предпазва по-възрастните хора от цимане и мосетен от деменция

Професор Маргарет Гац, ръководител на изследването, подчертава значението на физическата активност. Членовете на тези племена изпитват по-малко мозъчна атрофия в сравнение с американските и европейските си връстници. Съвременният градски живот често води до когнитивен спад заради заседналото ежедневие и консумацията на преработени храни. рискът от алцхаймер расте от затлъстяване, което прави диетичните интервенции критично важни.

В момента сме в надпревара с времето, за да намерим решение за нарастващото разпространение на болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции

Ново проучване от Университета в Ню Джърси дава надежда за справяне с проблема. Изследователите са тествали хора на възраст между 50 и 79 години с наднормено тегло. Част от доброволците са ограничили храненето си в 9-часов прозорец, обикновено между 9:00 и 18:00 часа. **Храненето в 9-часов прозорец подобрява когнитивните резултати при хора с наднормено тегло.** Всички участници са отслабнали с около 7 килограма, но тези с времево ограничение са показали по-добра памет.

**Вечерята четири часа преди сън е ключова за по-добри мисловни процеси.** Това правило помага на тялото да регулира метаболизма и циркадните си ритми. Професор Сю Шапсес обяснява, че ограничаването на времето за ядене носи допълнителни ползи извън самото отслабване. Резултатите показват намаляване на грешките, свързани с вниманието и решаването на ежедневни проблеми.

Смятаме, че самото отслабване е в състояние да помогне за забавяне на когнитивния спад в напреднала възраст, а ограничаването на времето за хранене води до допълнителни ползи

Учените смятат, че прекомерното хранене води до натрупване на вредни протеини в мозъка. Тези протеини образуват плаки, които пречат на комуникацията между клетките. **Периодичното гладуване засилва процеса на автофагия за премахване на увредени клетки.** Автофагията е естествен процес на почистване на мозъка от стари и нефункционални елементи. В миналото хората са постигали това естествено поради липсата на постоянен достъп до храна.

Екип от университета „Джон Хопкинс“ също доказва ползите от периодичното гладуване. Техните тестове върху хора с инсулинова резистентност показват впечатляващи резултати. **Периодичното гладуване може да подобри когнитивните способности с около 20%.** Здравословната диета с плодове и зеленчуци е важна, но времевото ограничение дава по-силен ефект върху мозъчната дейност. Освен храненето, други фактори също влияят на здравето, тъй като Самота и социална изолация увеличават риска от деменция значително.

Днес изобилието от храна в магазините и агресивната реклама правят здравословното хранене трудно предизвикателство. Буквално трябва да се превърнеш в аутсайсер, за да избегнеш овкусителите и подобрителите. Въпреки това, ограничаването на периода за ядене се очертава като една от най-ефективните стратегии. Поддържането на мозъчната функция при стареене изисква дисциплина по отношение на времето за хранене.