Депутатите приеха правилата за избор на членове на новата антикорупционна комисия

Народното събрание прие процедурните правила за избор на членове на новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Депутатите ще определят един от общо петимата членове на специализирания орган. Процесът започва официално, като различните институции разполагат с един месец за излъчване на своите представители.

Народното събрание прие възможността за избор на членове с обикновено мнозинство от 121 гласа. Първоначално се предвиждаше изискване за квалифицирано мнозинство от две трети или 160 народни представители. Тази промяна стана факт след гласуване на второ четене на промените в Закона за противодействие на корупцията. Новата структура цели засилен контрол върху публичните фигури.

Кандидатите за новата антикорупционна комисия трябва да отговарят на строги критерии. Те задължително притежават образователна степен магистър по право. Изисква се минимум десет години юридически стаж и доказани високи нравствени качества. Депутатите увеличиха срока за издигане на кандидатури от три на седем дни. Това решение цели осигуряване на повече време за качествени номинации.

Бъдещата комисия ще се състои от петима членове с мандат от пет години. Новата антикорупционна комисия ще прилага ротационен принцип за своето председателство. Председателят ще се сменя всяка година. Той ще действа като първостепенен разпоредител с бюджетни средства за периода на своя мандат.

Комисията ще има сериозни разследващи правомощия спрямо висши държавни служители. Тя ще следи за конфликт на интереси при президента, депутатите, министрите и съдиите. Процедурата включва създаване на номинационна комисия от петима независими членове. Те се предлагат от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

По време на парламентарните дебати бяха изразени различни политически позиции относно прозрачността. Димитър Найденов, ДБ, подчерта значението на гражданското участие:

„Предложихме да се впише да се обсъди всяка негативно становище. Смисъла не е просто гражданските организации да изпращат становища, които да попаднат в чекмедже. Това предложение не дава право на вето. То изисква нещо естествено – аргументирана позиция. Ако поличум отрицателно становище от Висшия адвокатски съвет, да има прозрачност. Да се поема отговорност за решенията. КПК трябва да започне своя мандат с доверие.“

Велислав Величков, ПП, подкрепи удължаването на сроковете за работа по номинациите:

„Разумно е срокът да е от 3 на 7 дни. От два на 5 дни да се увеличи срокът за становища.“

Димитър Балев, ПБ, също се фокусира върху времевия обхват на процедурата:

„Две редакции предлагам: тридневния срок за предложения от НС да се увеличи от три на 7 дни.“

Цончо Ганев, „Възраждане“, критикува дейността на досегашните структури и разходите за тях:

„До кога ще продължаваме като НС да се правят проверки за принадлежност към службите за преди 37 години и това облечено в бюджет, което струва 5 милиона. Ще сменяме един член на комисията with друг. Защо се занимаваме с досиета на хора, които ги няма. Да оправдаваме 5 милиона бюджет за комисията по досиетата.“

Институциите разполагат с един месец за излъчване на своите представители в новата комисия. Върховният касационен съд и Върховният административен съд ще изберат заедно двама членове. Президентът и Народното събрание ще назначат по един представител. Последният член ще бъде излъчен от Висшия адвокатски съвет. Парламентът вече обсъди новите разследващи функции на този орган.

Мандатът на всеки член започва да тече от датата на неговото встъпване в длъжност. Този модел цели да осигури независимост и ефективност при противодействието на корупцията по високите етажи на властта.