Правната комисия прие на второ четене: Членовете на КПК с възрастово ограничение и нови правомощия
Правната комисия прие на второ четене промени в антикорупционния закон. Членовете на КПК трябва да са под 65 години, а органът си връща разследващите функции заради Плана за възстановяване.
Заседание на временната правна комисия
Временната правна комисия в Народното събрание одобри на второ четене ключови промени в Законопроекта за противодействие на корупцията. Основният акцент в новите текстове е структурата и функциите на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Реформата цели да изчисти името на органа и да осигури средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Една от най-дискутираните промени засяга възрастта на бъдещите членове на комисията. Членовете на КПК не трябва да са навършили пенсионна възраст от 65 години в края на своя петгодишен мандат. Това изискване беше прието с 10 гласа „за“. Предложението дойде от Петър Витанов и група народни представители от „Прогресивна България“. Според Любомир Талев от Министерството на правосъдието това не е дискриминация. Той обясни, че двама от членовете ще бъдат магистрати, за които важат подобни правила. Петър Петров от „Възраждане“ и Хамид Хамид от ДПС обаче определиха ограничението като дискриминационно.
Комисията ще се състои от петима членове, избирани по строго определени квоти. Един член ще посочва президентът, един ще избира парламентът. Двама ще се излъчват от Общото събрание на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Последният член ще бъде излъчен от Висшия адвокатски съвет. Специфично изискване е съдиите да излъчват само съдия, а адвокатите – само адвокат. Председателят на КПК ще се сменя всяка година на ротационен принцип между всички членове.
Финансовите параметри също са ясно разписани в законопроекта. Председателят ще получава 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Останалите членове ще взимат 80 на сто от неговата заплата. Темата за възнагражденията и статута е пряко свързана с общата реформа в съдебната власт, която се обсъжда в парламента.
„Антикорупция“ отново ще има разследващи функции
Връщането на разследващите и оперативно-издирвателните функции предизвика сериозни спорове. От Висшия адвокатски съвет се обявиха категорично против тези текстове. Стефан Марчев посочи, че разпоредбите за инспекторите са абсолютно неясни. Той призова да не се приемат текстовете за разследване и използване на специални разузнавателни средства (СРС). Министерството на правосъдието обаче защити модела. Любомир Талев подчерта, че без тези правомощия България ще загуби милиони евро по ПВУ. Запазването на разследващите функции е задължително условие за получаване на европейското финансиране.
Хамид Хамид от ДПС критикува подхода на управляващите.
„всичко това се приема само, за да се вземат едни пари по ПВУ“
Той припомни, че в миналото е гласувал за разследващи функции, но по-късно са били призовани да закрият комисията. Димитър Петров от „Прогресивна България“ заяви подкрепа за закона в този му вид. Той обаче уточни, че в бъдеще ще търсят поставяне на разследващите функции под надзора на прокурор.
Шефката на временната правна комисия Янка Тянкова увери, че няма опасност комисията да стане „бухалка“. Тя обясни, че разследващите функции са стриктно разписани по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Тянкова подчерта, че процедурата е съгласувана с Европейската комисия. Законопроектът предвижда комисията да може да работи дори само с трима членове, за да се избегнат блокажи.
Процедурните детайли също отнеха значително време на депутатите. Любомир Гайдов, и.ф. шеф на ВАС, обърна внимание на терминологията в закона. Той посочи разликата между Общо събрание и Пленум на върховните съдилища. По предложение на Петър Витанов отпадна изискването съдилищата да провеждат събранията си в неработен ден. Велислав Величков от ПП защити текстовете за кворума, като обясни, че 33% присъствие е реалистично за избор на членове.
Сроковете за избор също бяха коригирани. Стою Стоев предложи изборът да става не по-късно от месец преди края на текущия мандат. В закона е разписано, че становища за кандидатите на президента могат да се внасят от юридически лица и висши училища. Срокът за това беше намален от 14 на 7 дни по предложение на Витанов. Тези документи ще се публикуват на интернет страницата на президентската администрация, като се запазва тайната на интимния живот на кандидатите.
