България за първи път в проучването на ОИСР за доверието в институциите
България за първи път беше включена в авторитетното проучване на ОИСР за доверието в институциите. Данните разкриват сериозни разлика спрямо средните нива за организацията.
България официално стана част от мащабното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е първото включване на страната ни в този авторитетен формат. Проучването изследва факторите, които определят общественото доверие в публичните институции. То е известно в международната общност като „Проучването за доверието“. Този инструмент помага на правителствата да разберат какво гради и какво руши вярата на гражданите в управлението.
Основната цел на изследването е събирането на надеждни и международно съпоставими данни. Тези данни отразяват реалните възприятия на хората за функционирането на държавния апарат. Проучването обхваща представителна извадка от населението на 33 държави членки на ОИСР. В него участват и пет страни със статут на кандидати. Сред тях са три държави от Европа и две от Латинска Америка и Карибския басейн.
Общото доверие в обществените институции в България е под средните стойности за страните от ОИСР. Тези ниски нива се наблюдават както при политическите, така и при административните органи. Резултатите показват, че българите изпитват по-голямо доверие към институциите за ред и сигурност. Това са органите, отговарящи за сигурността, които традиционно се ползват с по-висок кредит на доверие. Подобна тенденция е характерна и за останалите държави в ОИСР.
Само 15% от българите се доверяват на държавната администрация при средно 45% за ОИСР. Тази огромна разлика подчертава необходимостта от сериозни реформи в публичния сектор. Ниското доверие често е свързано с усещането за липса на прозрачност. В тази връзка е важно да отбележим, че България е на 84-то място в Индекса за възприятие на корупцията. Гражданите очакват по-високи стандарти на почтеност от своите управленци.
Измерването на обществените нагласи обхваща ежедневните взаимодействия на гражданите с държавата. Проучването анализира достъпа до услуги, получаването на информация и бързината при решаване на проблеми. Важни стълбове в изследването са надеждността, отзивчивостта и справедливостта на правителството. Откритостта на администрацията също играе ключова роля за формиране на общественото мнение. В България тези показатели са значително под средните нива за организацията.
Удовлетвореността от административните услуги в страната достига едва 40%. Хората срещат трудности при достъпа до информация и ползването на публични услуги. По отношение на социалните помощи, само 29% вярват в справедливостта на процедурите. Нивото на доверие в легитимното използване на лични данни от публичния сектор е 36%. Тези цифри показват скептицизъм към цифровата сигурност. Затова ЕК препоръчва на България подобряване на киберсигурността.
Българите дават ниска оценка и на политическите процеси при вземане на решения. Те смятат, че системата не балансира добре противоречиви интереси. Липсва усещане, че политиците действат в обществен интерес при решаване на дългосрочни проблеми. Тези нагласи се отразяват и в международните икономически класации. В индекса „Богатството на народите“ за 2026 г. България заема 35-о място.
Проучването отделя специално място на модерните технологии и изкуствения интелект. Българите изразяват ниско доверие в потенциала на институциите да използват тези инструменти правилно. Страхът от злоупотреби с данни и технологии остава висок сред населението. Самото проучване на ОИСР е проведено у нас между 10 септември и 18 ноември 2025 г. Тези данни са критично важни за бъдещото развитие на страната.
