ЕК препоръчва на България спешни мерки за подобряване на киберсигурността
Европейската комисия призова България да подобри киберсигурността и цифровите умения на населението, въпреки доброто покритие на оптичните мрежи.
Снимка: БТА
Европейската комисия представи нов подробен доклад за състоянието на цифровизацията в Европейския съюз. Документът съдържа важни оценки и специфични препоръки за развитието на технологиите в България. 98,6 на сто от европейските граждани вече имат достъп до мобилни мрежи от пето поколение. Данните показват още, че около 60 на сто от хората в ЕС разполагат с основни цифрови умения.
България демонстрира стабилни резултати в развитието на своята далекосъобщителна мрежа. Страната разполага с широко покритие от оптични кабели и отчита ръст при използването на мобилен интернет. Инвестициите в електронно управление и електронно здравеопазване също се разширяват постепенно. Въпреки това ЕК отчита сериозни структурни слабости в българската цифрова среда. Те пречат на пълното усвояване на потенциала на икономиката.
Основните проблеми са свързани с недостига на цифрови умения сред населението. България изостава значително във внедряването на облачни услуги и използването на изкуствен интелект. Българският парламент вече прие промени в Закона за киберсигурност за въвеждане на европейската директива МИС 2. Тези нови правила налагат по-строги изисквания за оценка на риска и докладване на инциденти. Те обхващат публични органи, частни компании и образователни институции.
Европейската комисия настоява за по-тясна връзка между образованието, научните изследвания и производството. Информационните технологии трябва да станат основна част от учебните програми. Тъй като кибератаките тревожат все повече европейци, сигурността на мрежите става критичен приоритет. Новите мерки целят защита на веригите за доставки на оборудване и услуги.
Докладът препоръчва разширено използване на цифрова самоличност и модернизация на електронното правосъдие. Сигурността на подводната кабелна инфраструктура също изисква допълнително внимание от страна на държавата. Над 90 на сто от гражданите очакват ЕС да осигури ефективна защита на децата онлайн. Проучване на „Евробарометър“ потвърждава, че 73 на сто от хората виждат ползи от цифровизацията в живота си.
Гражданите изразяват сериозни опасения относно разпространението на фалшиви новини. Те се разглеждат като заплаха за демократичните процеси. Макар че много българи остават оптимисти за личното си бъдеще, нуждата от киберзащита расте. Всеки пети европеец вече използва изкуствен интелект в ежедневието си.
