Автоматичното отчитане в аптеките сложи край на грешките при отпускане на лекарства

Новият изцяло дигитализиран процес за автоматично отчитане на изпълнените рецепти в аптеките вече дава мащабни резултати. Системата бе въведена в началото на 2026 година. Тя доведе до пълно елиминиране на грешките при отпускането на лекарства по Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Данните бяха съобщени официално от държавната фирма „Информационно обслужване“.

В момента иновативната система обслужва над 2 400 аптеки в цялата страна. Лекарите изписват повече от 3 милиона рецепти всеки месец. Технологията обработва над 2 800 заявки в секунда. Времето за валидиране на една заявка е едва 120 милисекунди. Това гарантира изключителна бързина при обслужването на пациентите.

Преди пълната дигитализация ситуацията беше коренно различна. Експертите на районните здравноосигурителни каси регистрираха средно по 3 000 случая на неправилно отпускане месечно. Тези грешки водеха до откази за плащане. Аптеките търпяха значителни финансови загуби заради административни пропуски. Често се съобщаваше, че аптеки връщат пациенти по здравна каса заради софтуерни пречки.

Сега всички данни постъпват директно в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Валидирането се извършва в реално време спрямо правилата на касата. Процесът е напълно автоматизиран и изключва човешката намеса. Пациентът получава потвърждение за коректно отпускане още докато е на гишето. Това гарантира, че медикаментът ще бъде заплатен от Здравната каса.

Над 90% от опаковките се отчитат коректно

Това заяви Георги Недев, ръководител „Здравноосигурителни системи“ в „Информационно обслужване“. Според него дигитализацията спестява време и разходи за всички участници в процеса. Пациентите вече не се налага да се връщат за корекции на сгрешени рецепти. Здравните власти упражняват по-ефективен контрол върху разходите и механизма на отпускане.

С новите правила отпадна изискването за подаване на двуседмични отчети към НЗОК. Преди служителите на касата обработваха ръчно близо 5 000 отчета всеки месец. Налагаха се и чести проверки на място в аптеките за допълнителна документация. Днес автоматизацията премахва нуждата от ръчна обработка и излишна бюрокрация.

Въвеждането на системата обаче не премина без първоначални предизвикателства. Преди 2026 година фармацевтите изразяваха сериозни притеснения за допълнителни разходи. Те се опасяваха от високата цена на новия софтуер и хардуер. Имаше и сигнали за технически проблеми в комуникацията между НЗИС и НЗОК.

Политическите реакции също бяха разнопосочни. От Демократична България критикуваха електронните системи. Според тях те могат да увредят независимите аптеки за сметка на големите вериги. Инициативният комитет на магистър-фармацевтите предложи доработки в самата НЗИС. Те настояваха за по-добра комуникация между отделните институции.

България заема четвърто място в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населението. Въпреки това разпределението им в страната остава неравномерно. Фармацевтичният съюз настоява за допълнително финансиране на обекти в труднодостъпни места. Дигитализацията е стъпка към модерно здравеопазване, но изисква и социална отговорност.