Антропология на бедствията: Научен проект събира лични истории за аварията в Чернобил

Нов научен проект изследва социокултурните последици от Чернобилската катастрофа върху българското общество. Инициативата се фокусира върху събирането на лични спомени и истории. Учените документират преживяванията на хората, пряко или косвено свързани с инцидента. Антропологията на бедствията анализира как общностите възприемат и се възстановяват от големи катаклизми. Екипът на д-р Стамен Кънев от БАН започва своята работа преди няколко месеца.

Изследователите вече откриват ценни свидетелства в регионалните държавни архиви. В Държавния архив във Видин е открита история за български медици. През лятото на 1986 година група лекари е изпратена в Украйна. Пътуването е организирано като награда за техните заслуги към народното здравеопазване. Тези специалисти стават преки свидетели на обстановката след радиационното замърсяване.

Д-р Стамен Кънев, ръководител на проекта от ИЕФЕМ-БАН, споделя детайли за тези разкази:

„Това са лични разкази, спомени за това какво са преживели там, какво са видели в пътуването си, какво са регистрирали като реакция на хората, когато са ги видели. Не можем още да твърдим със сигурност какво точно се е случило, дали се е случило точно заради Чернобил, но има данни, че голяма част от тях започва да се разболяват няколко месеци, няколко години след тази екскурзия.“

Проектът събира отделни разкази, вместо да изгражда само една обща историческа картина. Важни свидетелства се откриват и в периодичния печат. Във варненската преса от 90-те години са запазени данни за събирането на медицинска информация. Тези архиви разкриват начина, по който държавата е управлявала здравните данни по време на аварията.

Д-р Стамен Кънев описва разкритията за медицинските практики в този период:

„Споделят, че са били карани да съветват родилките да абортират, независимо какви са обстоятелствата. Тези аборти са отивали в графа общи, а не е била създавана графа, която да покаже, че е имало някаква малформация вследствие на някакво облъчване.“

В екипа участва и доц. Николина Радева, експерт по медицина на бедствените ситуации. Тя представлява Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна. Ролята на доц. Радева е да анализира спомените от гледна точка на общественото здраве. Учените се стремят да извлекат поуки за готовността на населението при бъдещи кризи.

Доц. Николина Радева обяснява фокуса на своите изследвания:

„Какви са здравните ефекти от излагането на радиация, какви са рисковете и разбира се, готовността, която населението ни има, за да се защити при евентуални аварии, инциденти с радиологични вещества.“

Работата по документирането на личните истории ще продължи три години. Проектът цели да съхрани паметта за едно от най-тежките екологични бедствия. Изследователите продължават да търсят нови свидетелства и архивни документи в цялата страна.