Антропология на бедствията: Научен проект събира лични истории за аварията в Чернобил
Научен проект на БАН и МУ-Варна изследва социокултурните последици от Чернобилската авария в България чрез лични спомени и архивни документи.
Нов научен проект изследва социокултурните последици от Чернобилската катастрофа върху българското общество. Инициативата се фокусира върху събирането на лични спомени и истории. Учените документират преживяванията на хората, пряко или косвено свързани с инцидента. Антропологията на бедствията анализира как общностите възприемат и се възстановяват от големи катаклизми. Екипът на д-р Стамен Кънев от БАН започва своята работа преди няколко месеца.
Изследователите вече откриват ценни свидетелства в регионалните държавни архиви. В Държавния архив във Видин е открита история за български медици. През лятото на 1986 година група лекари е изпратена в Украйна. Пътуването е организирано като награда за техните заслуги към народното здравеопазване. Тези специалисти стават преки свидетели на обстановката след радиационното замърсяване.
Д-р Стамен Кънев, ръководител на проекта от ИЕФЕМ-БАН, споделя детайли за тези разкази:
„Това са лични разкази, спомени за това какво са преживели там, какво са видели в пътуването си, какво са регистрирали като реакция на хората, когато са ги видели. Не можем още да твърдим със сигурност какво точно се е случило, дали се е случило точно заради Чернобил, но има данни, че голяма част от тях започва да се разболяват няколко месеци, няколко години след тази екскурзия.“
СвързаноУроците от Чернобил и Фукушима: Японец и украинец представиха мащабен проект в София
Проектът събира отделни разкази, вместо да изгражда само една обща историческа картина. Важни свидетелства се откриват и в периодичния печат. Във варненската преса от 90-те години са запазени данни за събирането на медицинска информация. Тези архиви разкриват начина, по който държавата е управлявала здравните данни по време на аварията.
Д-р Стамен Кънев описва разкритията за медицинските практики в този период:
„Споделят, че са били карани да съветват родилките да абортират, независимо какви са обстоятелствата. Тези аборти са отивали в графа общи, а не е била създавана графа, която да покаже, че е имало някаква малформация вследствие на някакво облъчване.“
В екипа участва и доц. Николина Радева, експерт по медицина на бедствените ситуации. Тя представлява Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна. Ролята на доц. Радева е да анализира спомените от гледна точка на общественото здраве. Учените се стремят да извлекат поуки за готовността на населението при бъдещи кризи.
Доц. Николина Радева обяснява фокуса на своите изследвания:
„Какви са здравните ефекти от излагането на радиация, какви са рисковете и разбира се, готовността, която населението ни има, за да се защити при евентуални аварии, инциденти с радиологични вещества.“
Работата по документирането на личните истории ще продължи три години. Проектът цели да съхрани паметта за едно от най-тежките екологични бедствия. Изследователите продължават да търсят нови свидетелства и архивни документи в цялата страна.
