80% от даренията за партиите са под минималната заплата: Сметната палата отчита финансовите потоци

Партиите и коалициите в България събраха малко над 1.6 милиона евро от дарения по време на предизборната кампания. Сметната палата поддържа публичен регистър за проследяване на тези средства в реално време. Данните показват сериозни разлики във финансовата подкрепа за отделните политически формации.

Най-голям ресурс привлече партията на Румен Радев – „Прогресивна България“. Формацията е събрала около 1.1 милиона евро, което представлява 64% от общия обем на даренията. Второто място заема ДПС с приходи от 300 хиляди евро. Коалицията ПП-ДБ отчита малко над 80 хиляди евро, докато БСП разполага с 50 хиляди евро. Повече информация за разпределението на средствата можете да откриете в статията Радев – фаворит по дарения, втори са ДПС на Пеевски, срив в парите за ПП-ДБ.

Анализът на финансовите отчети разкрива интересна тенденция при малките суми. 80% от даренията за политическите партии са под размера на минималната заплата. Повечето от тези вноски варират в диапазона от 500 до 600 евро. Директорът на дирекция „Специфични одити“ в Сметната палата Екатерина Перчева коментира ситуацията:

В момента около 80% от даренията и предоставените средства са под размера на минималната работна заплата.

Този модел на финансиране повдига въпроси относно прозрачността на произхода на парите. Дарения над 620.20 евро изискват задължителна декларация за произход. Сумите под този праг обаче не подлежат на такова деклариране по закон. Диана Ефтимова от Института за развитие на публичната среда предупреждава за рисковете:

Може да бъде използвано и злоупотребено по този начин, защото даренията, които са под размера на минималната заплата, за тях дарителите не трябва да попълват декларации за произход на своите средства.

Благослав Михайлов от платформата Strazha.bg предлага различна гледна точка за малките дарения:

Въпросът е, че това не е задължително да прикрива пари с някакъв незаконен произход. Много често това е тактика, която се използва, защото може да има бизнесмени, които да не искат да се жертва на някакво възмездие за това, че са подкрепили даден кандидат.

Въпреки доминацията на малките суми, регистрирани са и няколко значителни индивидуални дарения. Най-голямото дарение за „Прогресивна България“ възлиза на 50 000 евро и е предоставено от Васил Георгиев. В същото време ДПС отчита нетипични за другите партии големи суми. Сред тях се открояват дарения от 120 000 евро и 100 000 евро, както и две вноски по 40 000 евро.

В България са регистрирани общо 131 политически партии, но малък брой от тях успяват да привлекат мащабно финансиране. Новите формации, които не ползват държавна субсидия, разчитат изцяло на доброволни вноски. Тези средства често се използват за дигитален маркетинг и управление на онлайн общности. Благослав Михайлов отбелязва, че се купуват страници и групи в социалните мрежи, а понякога се използват и тролферми.

Контролът върху предизборните каси се осъществява от Сметната палата в сътрудничество с НОИ и НАП. Неправителственият сектор настоява за законови промени, които да позволят текущи проверки по време на самата кампания. В момента Сметната палата не може да проверява доходи, посочени от чужбина. Пълният отчет за разходите и приходите от вота ще бъде финализиран през юни. Допълнителен контекст за управлението на партийните финанси можете да намерите тук: Партиите си харчат субсидията основно за заплати, осигуровки, консултанти и социология.