80 мечки обикалят Централния Балкан на територия като за 7-10

Експерти отчетоха критична свръхпопулация на кафяви мечки в Национален парк „Централен Балкан“. Чрез иновативна технология за лицево разпознаване са идентифицирани 80 индивида. Те обитават площ от едва 200 000 декара. Според зоолозите тази територия е подходяща за максимум 7 до 10 екземпляра. Проектът се реализира от Европейския цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) „Загоре“.

80 мечки са идентифицирани чрез лицево разпознаване на площ от 200 000 дка в Централния Балкан.

Инж. Христо Христов от екипа обяснява, че резултатите са стряскащи. Една мечка по стандарт се нуждае от 30 000 декара жизнено пространство. Софтуерът позволява създаването на дигитален паспорт за всяко животно. В него се вписват пол, възраст и история на движенията. Някои мечки вече имат имена като Грамадан, Караджата, Борил, Шара и Ясна. Имената са дадени след лицево разпознаване по пилотния проект.

„Резултатите са стряскащи. Това е свръхпопулация. Зоолозите казват, че е нормално една мечка да обитава около 30 000 дка. Данните може да послужат на учените и на правителството да се справи с екологичната катастрофа“

Технологията предоставя възможност за проследяване на миграцията на всяко конкретно животно. Учените виждат къде е родено то и къде е търсило местообитание. Продуктът започва лицево разпознаване на мечките и в други планински области. Това ще даде цялостна картина за популацията в страната.

„Платформата работи прекрасно, но в един много малък мащаб, за който я тествахме в реална среда. Тя може да помогне да не се вземат решения на сляпо, а информирано и мотивирано“

Софтуерът за идентификация на мечките е пилотен проект за България и света.

В момента се очаква решение от Патентното ведомство за регистрация като полезен модел. Методът помага за вземане на информирани и мотивирани решения. Той може да предотврати инциденти с хора в бъдеще. Изследванията на терен показват, че 15 метра е критичната дистанция при среща с хищника.

Ситуацията в България не е изолиран случай. Подобни проблеми със свръхпопулация имат Словения, Словакия и Румъния. В Румъния конфликтите с мечки са още по-сериозни. Текат преговори за използване на българския софтуерен продукт в тези държави.

Наскоро МОСВ съобщи за открита убита кафява мечка в „Централен Балкан“. По случая са разпоредени експертизи, включително балистична. Този инцидент подчертава напрежението между хората и защитените видове. Кафявата мечка попада в режим на специална закрила в България. Популацията е жизненоважна за биоразнообразието в планинските масиви.

„Добре е, че имахме възможност чрез ЕЦИХ “Загоре” да разработим софтуера“

ЕЦИХ „Загоре“ разработва проекти за цифрова и зелена трансформация.

Работата на хъба не се ограничава само до дивата природа. Румяна Грозева обяснява, че помагат на стартъпи да намерят европейски партньори. Хъбът осигурява защитена и сигурна среда за тестване на технологии.

„Проучваме докъде една технология работи или трябва да бъде доусъвършенствана, за да могат те да я продават – обяснява Румяна Грозева, координиращ партньор на хъба. – Ако сте стартъп и искате да намерите партньор от Европа в сферата, в която работите, трябва да го направите в по-защитена, в по-сигурна среда. Ние имаме грижата, когато при нас дойде това запитване, да го пуснем в цялата мрежа хъбове.“

Важен акцент в дейността е производството на водород. Използва се ток от слънчеви панели на покрива на хъба. Някои панели са мобилни за провеждане на реални тестове. Фирмите могат да поръчат специфични настройки за ъгъл и посока на панелите.

„Фирма, която иска да тества технологията, може да каже: “Искаме тези панели под такъв ъгъл, в посока изток – запад или североизток”, както е тяхното местоположение – добави инж. Сребранов. – Така в продължение на дни или месеци да видим колко енергия се произвежда, дали ще е достатъчно, като я съхраняваме в батерии или във водород и да помогнем за проект, който са решили да реализират.“

Водородът служи за ефективно съхранение на енергия. Той се превръща обратно в ток чрез процеса електролиза. Този цикъл отделя само чист кислород във въздуха. Технологията е модерна и изисква изключително прецизни уреди. Водородът е най-малкият атом и лесно изтича през пукнатини. Той не може да се пренася по обикновени газови тръби.

Стара Загора се стреми да се превърне във водородна долина на Балканите.

Градът си партнира с водещи региони в Нидерландия като Грьонинген. Там вече работят водородни автобуси и камиони за боклук. Стара Загора следва този пример чрез проекта „Захир“. Той предвижда закупуване на 10 автобуса за градския транспорт. Новите транспортни решения са ключови за екологичната мобилност на региона.

Хъбът разработва и дигитални услуги за гражданите. Вече се тества чатбот за официалния сайт на общината. Той ще предоставя информация за услуги без чакане на опашки. ЕЦИХ „Загоре“ е съфинансиран от Европейския съюз. Услугите за малкия и средния бизнес са 100% безвъзмездни. Това стимулира въвеждането на зелени цифрови технологии в икономиката.