Български без граници: Японски студенти изучават езика и културата ни с голям интерес

Българският език преодолява географските граници и успешно достига до Далечния изток. Иво Владимиров е българин, който преподава в Япония. Той обучава студенти в два от най-големите университети в страната. Над 500 студенти вече са преминали през неговите лекции и курсове по български език. Преподавателят запознава младите японци с историята на глаголицата и кирилицата. Те научават подробности за Светите Седмочисленици и делото на светите братя Кирил и Методий.

„Нашият език е много труден. Разбира се, пълният член, произношението, историята на думите, етимологията – много ги вълнува. Нашият език е определен като екзотичен сред славянските езици.“

Студентите в градовете Киото и Осака проявяват жив интерес към българската култура. Те не само учат сложна граматика, но и се докосват до нашия бит. Някои от тях вече знаят как се приготвя айрян. Други споделят своята голяма любов към киселото мляко. Изучаването на езика в Япония включва и специализирани дисциплини като „Балканистика“ и „История на православната църква“. Това превръща обучението в цялостно културно преживяване за японските младежи.

„Кирилицата се използва днес в около 50 езика от над 300 милиона души по цял свят. Това е истинска гордост.“

Владимиров първоначално преподава само съвременен български език в японските висши училища. Постепенно той добавя и старобългарски език към своята учебна програма. Преподаването на старобългарски език служи като вход към историческата и културната памет на България. Този академичен подход засилва образователните и културните връзки между двете държави. Асоциациите с киселото мляко и маслодайната роза често подхранват интереса към българистиката в Япония.

„За мен българският език е наистина една мистерия. Нося винаги частица от моя народ, където и да съм по света. Надявам се, че съумявам да предам тази частица на японците и да изградя приятели на България.“

В часовете се провеждат редовни упражнения с активни разговори между студентите. Те обсъждат любими плодове и дори традиционни български напитки. Някои студенти споменават гроздето като основа за производството на ракия. България присъства трайно в японските академични среди чрез своята „мека сила“. Културната дипломация се осъществява успешно чрез език, православие и академичен обмен.

Изследванията показват, че темата предизвиква засилен информационен фокус около празника 24 май. Университетските партньорства и обменът на студенти улесняват този образователен процес. Студентите в Япония виждат в българския език отлична възможност за интердисциплинарна подготовка. Това включва области като религиозна история и задълбочени балкански изследвания.

„Че и ний сме дали нещо на света — на вси словене книга да четат.“

Интересът към езика ни в Страната на изгряващото слънце остава устойчив. Иво Владимиров продължава да изгражда здрави мостове между двете далечни култури. Неговата работа е ярък пример за успешното присъствие на българския език в големите азиатски университети.