Ловен експерт: 15 метра е критичната дистанция, при която мечката напада

Д-р Райчо Гънчев притежава над 45 години опит в изследването на мечките по света. Той предупреждава за сериозните рискове при среща с този хищник в българските гори. Според него 15 метра е критичната дистанция, след която животното преминава към нападение. Това разстояние се счита за граница на самоотбрана в територията на хищника. Експертът подчертава, че мечката е най-големият сухоземен хищник в страната. Човекът задължително трябва да й дължи уважение и предпазливост.

Тя е върховният сухоземен хищник, с който ние имаме съприкосновение в България, и му дължим уважение

Д-р Гънчев е защитил първата дисертация у нас за кафявата мечка в Стара планина. Статистиката показва, че в 40% от случаите мечките избягват хората. Те имат изключително развити сетива и усещат присъствието ни отдалеч. В 37% от срещите двете страни се виждат взаимно. Тогава животното може да се изправи на задни крака за по-добро подушване. Около 12% от срещите обаче завършват с нападение.

Причините за агресия са строго фиксирани и не включват желание за храна. Хищникът напада при защита на малките, на плячката си или при нарушение на личното пространство. Експертът е категоричен:

най-опасното нещо е майка с малки мечета

. Майките защитават рожбите си с изключителна ярост през първите две години. През април мечетата тежат колкото котарак и са напълно безпомощни. Инстинктът на майката да ги пази е най-силен именно в този период.

Вторият критичен фактор е защитата на храната. Ако мечката е убила животно, тя ще го брани от всеки натрапник. Хората често правят грешката да гонят хищника от кошери или обори. В такива моменти инстинктът за самоотбрана е водещ. Използването на пиратки или викове може допълнително да раздразни развълнуваното животно. Гънчев съветва хората да се прибират вкъщи и да сигнализират властите, вместо да рискуват директен сблъсък.

Д-р Гънчев изразява сериозни съмнения относно официалните данни за броя на мечките. НПО секторите твърдят, че в България живеят между 320 и 500 екземпляра. Практиците от горските служби обаче отчитат над 1200 животни. Този сблъсък на данни създава напрежение в управлението на вида. По следите на кафявите мечки експертите търсят баланс в природата.

Законодателната промяна от 2007 г. е определена като крайъгълен камък на проблемите. Тогава мечката е извадена от Закона за лова и е поставена под пълна защита. Дитер Шрам от Световната организация за оценка на дивеча признава грешката на западния модел.

Нашето западно законодателство не беше подготвено, когато приемахме източния блок и това, че държавите в него имат около 20 хил. мечки, а ние нямахме и 200.

Според д-р Гънчев управлението от жълтите павета не е ефективно. Мечките няма да убиват, ако средствата се използват за реални дейности на терен. В момента той разработва алтернативна методика за преброяване чрез видеофайлове. Вече е паспортизирал над 150 мечки в района между Узана и Калофер. Неговите данни показват много по-висока плътност на популацията от официално обявената.

Новата технология включва лицево разпознаване на всяко животно чрез специализиран софтуер. Този иновативен подход позволява точно идентифициране на индивидите по външни белези. Подобен пробив в Аляска вече използва изкуствен интелект за същите цели. Системата помага за определяне на възрастовата структура и прираста на популацията.

Изследователските находки сочат, че институциите вече прилагат нов протокол за реакция. При навлизане на хищник в населено място се задейства координация между МВР и горските служби. Експертите от WWF България напомнят, че мечките обикновено избягват конфликт без провокация. Туристите трябва да се движат в групи и да вдигат шум. Важно е да не се оставя храна на открито около хижи и къмпинги.

Най-важното правило при среща е да не се бяга и да не се хвърлят камъни. Човек трябва да се оттегля бавно, без да осъществява директен зрителен контакт. прекрачването в тяхната територия означава самоотбрана за хищника. Д-р Гънчев съветва да не се правят опити за снимане на малки мечета. Дори да изглеждат безобидни, майката винаги е наблизо и ще атакува.

Темата остава актуална поради зачестилите случаи на Витоша и в Родопите. Мечките в България са над 1200 броя според наблюденията на специалистите на терен. Балансът между опазването на вида и безопасността на хората изисква нови подходи. Професионалният мониторинг и реалната таксация са ключови за предотвратяване на бъдещи инциденти в планините.