Мечките няма да убиват, ако милионите за тях отиват за… мармалад
Разследване на разходите за опазване на кафявата мечка в България на фона на зачестилите нападения над хора и липсата на официален регистър.
Мечка, снимана от фотокапан
Милиони евро се изразходват за опазване на кафявата мечка в България. Резултатите обаче остават спорни за жителите на планинските райони. Вместо реална сигурност, хората получават семинари, брошури и дипляни. Инцидентите с хищници продължават да застрашават живота и поминъка на местното население.
Над 15 милиона евро са похарчени за опазване на кафявата мечка в България през последните 15 години. Средствата идват основно от европейската програма LIFE и международни природозащитни организации. Въпреки мащабното финансиране, конфликтите между хора и мечки зачестяват. Последният трагичен случай на Витоша разтърси обществото. Там 35-годишен турист загина след среща с мечка с малко мече. Подробности за инцидента можете да прочетете в материала за смърт от мечка на Витоша.
Нов инцидент в Родопите допълнително нагнети напрежението. Край село Лясково мечка рани мъж, докато разхождал кучетата си. В Смолянско ситуацията е критична от години. Село Кутела стана обект на засилено внимание след смъртта на Никола Шиков. Галина Димитрова от Малка Арда също пострада тежко и оцеля по чудо.
Жителите на Родопите са убедени, че парите се харчат неефективно. Те говорят за съществуването на „мечкарска мафия“. Според тях НПО-тата печелят от екологични дебати, а не от реална защита. Местните предлагат парите да се използват за хранителна база.
„Пред погледа на държавата се направиха много глупости – семинари, брошури, дипляни, беседи из селата, кошове с катинарчета и др. Харчат се стотици хиляди левове без никакъв ефект. Ако тия пари се дадат за храна на мечките, например мармалад, и се садят плодни дръвчета високо в планината, те няма да слизат и да нападат в селата“
Новият национален план за действие за периода 2024-2033 г. предвижда бюджет от 24 301 120 лева. Успоредно с това Южноцентралното държавно предприятие в Смолян изпълнява проект за над 6,7 милиона лева. Целта е подобряване на устойчивостта на горите и хранителната база на вида Ursus arctos.
От началото на 2026 г. в Смолянско са регистрирани 30 нападения върху животни и селскостопанско имущество. Това е увеличение спрямо същия период на предходната година. Експертите обясняват това с по-ранното активизиране на мечките. Годишно отрядът за реагиране към МОСВ получава до 150 сигнала за щети.
В България липсва интегриран официален регистър за точния брой на мечките на институционално ниво. Данните на различните организации се разминават драстично. Еколозите твърдят, че популацията е между 500 и 700 екземпляра. Официални документи обаче сочат цифри над 1000. МОСВ предоставя данни за 174 индивида в Западните Родопи и 18 на Витоша.
Миналата година стартира мащабен мониторинг на кафявата мечка на стойност 1,6 милиона лева. Той използва ДНК анализ на косми и екскременти. В Смолян се носят слухове за злоупотреби при събирането на пробите. Твърди се, че един екскремент се представя за няколко различни проби. Повече за предизвикателствата пред преброяването научете от статията за ежегодния мониторинг на биологичното разнообразие.
През ноември 2025 г. бе утвърден нов протокол за реакция. Документът е подписан от бившите министри Георги Тахов, Даниел Митов и Манол Генов. Той регламентира действията при поява на мечки в населени места. Процедурите за отстрел на агресивни мечки обаче остават тромави. Често хищникът напуска района, преди да бъде издадено разрешително.
