Журналисти: 5 партии са манипулирали вота чрез TikTok и социалните мрежи

Експерти от „Балканска инициатива за свободни медии“ (BFMI) и компанията Sensika Technologies представиха мащабен доклад за изборните процеси. Те твърдят, че пет от основните политически партии са използвали манипулации в своите кампании. Изследването обхваща детайлно наблюдение върху дигиталното пространство и поведението на политическите субекти у нас.

Платформата TikTok се превърна в основно бойно поле за политическо влияние в България. Социалната мрежа достига до 3,2 милиона активни потребители месечно в страната. Това означава, че почти всеки втори гражданин над 13-годишна възраст е изложен на съдържанието там. Политическата активност масово се премести от Фейсбук към TikTok по време на кампанията за 52-рото Народно събрание.

Докладът подчертава, че манипулациите целят директно въздействие върху изборните нагласи. В тази връзка България официално потърси помощ от Европейския съюз чрез „Система за бързо реагиране“. Целта е предотвратяване на чуждестранна намеса, включително дезинформация от страна на Русия. Външният министър Надежда Нейнски определи изборния процес като въпрос на национална сигурност. Институциите трябва незабавно да реагират на сигнали за външно влияние върху демокрацията.

МВР също отчита сериозни нарушения в хода на изборния процес. Ведомството вече е идентифицирало около 1000 души, потенциално замесени в схеми за купуване на гласове. Тези данни допълват картината на изкривения вот в страната. Никола Тулечки от Обединението за честни избори предупреждава за традиционни методи за манипулация. Продажбата на гласове остава системен проблем в много родопски села.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов свърза изводите от доклада с мащабни цифрови манипулации. Той направи паралел със събитията в Румъния и посочи кампанията на Румен Радев. Според него в Европейския съюз вече се говори открито за нечестни избори в България. Центърът за изследване на демокрацията отбелязва, че тези кампании са системен геополитически феномен в региона.

Проблемът с контрола върху дигиталните платформи остава нерешен на институционално ниво. У нас няма кой да глобява по новия регламент на ЕС, който беше въведен след хибридния вот в Румъния. Липсата на работещи механизми за санкции улеснява разпространението на вредна дезинформация.

Европейски служители отбелязват, че България най-накрая дава знак за обрат. Доскоро страната запазваше пълно мълчание относно външната намеса в своите процеси. Сега държавата признава рисковете от онлайн дезинформацията и хибридните атаки. Институциите започват да търсят начини за защита на националния суверенитет в дигиталната ера.