При фейк новина за политика всеки трети пита познат, само 27% проверяват официални източници

Ново изследване на информационния център на Народното събрание разкрива тревожни тенденции в българското общество. Всеки трети българин разчита на мнението на познати при сблъсък с фалшиви новини. Проучването е проведено между 11 и 26 март сред 1000 пълнолетни лица чрез лични интервюта. Данните анализират ролята на социалните мрежи в политическите процеси.

21% от българите многократно са попадали на политически фейк новини в социалните мрежи. Други 33% съобщават за редки подобни случаи през последните три месеца. Почти половината анкетирани твърдят, че никога не са засичали невярна политическа информация. Тези данни подчертават сериозното присъствие на дезинформацията в дигиталното пространство.

Реакциите на потребителите при съмнителна информация са разнообразни. Всеки трети българин (33,5%) признава, че не прави никаква проверка на съмнителна информация. От тези, които все пак проверяват, 31,4% търсят мнението на приятели. Традиционните медии остават надежден източник за 29,4% от хората. Само 27,4% от анкетираните се обръщат към официални институции за потвърждение на новина. Около 14% от потребителите търсят истината отново в социалните мрежи.

Около 35,2% от хората избират социалните медии за основен източник на политическа информация. Facebook е лидер в това отношение, като 40,2% го отварят ежедневно за политика. Платформите X и LinkedIn се използват най-рядко за такива цели. Изненадващо, 65% от анкетираните никога не използват TikTok за политически новини. За да се предпазите от манипулации, вижте как да се предпазим от дезинформацията.

Националният телевизионен ефир запазва своята устойчивост. 65% от българите избират телевизията за информиране. Всеки пети разчита на семейство и приятели. Близо 12% приемат информацията от близък човек за достоверна без проверка. Четвърт от хората остават по-скоро скептични към чутото. Често се среща и изкривена реалност чрез стари снимки, които се представят за актуални.

По-нови социологически данни показват още по-висока експозиция към дезинформация. 60,7% от българите твърдят в по-нови проучвания, че попадат на дезинформация почти всеки ден. Най-честите теми включват COVID-19, миграция и климатични промени. Facebook вече въвежда допълнителни механизми за маркиране на съмнителни публикации. В България дезинформацията често се усилва от мрежи от сайтове с неясна собственост. Експертите подчертават, че най-надеждният подход е проверката на конкретни доказателства и оригинални източници.