Животновъди искат квоти и минимална изкупна цена на българското месо

Българските животновъди настояват за спешно въвеждане на квоти за изкупуване на родно месо. Те предлагат и определяне на минимална изкупна цена за продукцията. Причината за тези искания е парадоксалната ситуация на пазара. Потребителите плащат все по-високи суми в магазините. В същото време производителите отчитат обратната тенденция. Изкупните цени се понижават осезаемо през последните месеци.

Ситуацията в сектора на свиневъдството в България е критична. Едва 30% от свинското месо на българския пазар е местно производство. Това означава, че страната ни разчита предимно на внос за задоволяване на нуждите. Свиневъдите твърдят, че имат капацитет да обезпечат пазара изцяло. Въпреки това секторът продължава да работи на сериозна загуба. Разходите за производство надвишават приходите от продажби на живо месо.

Вихрен Димитров от Асоциацията на свиневъдите в България обясни финансовата тежест пред Нова тв.

Продаваме под себестойност – на 1,10 евро за килограм живо тегло, а разходите ни са 1,30 евро. Основното за мен е да се промени философията на Европейския съюз към свиневъдството и към целия сектор на земеделието

Според Димитров е необходима радикална промяна в европейските политики. Той посочи за пример Унгария като държава с работещи регулации. Унгарското правителство планира въвеждането на квоти за млякото. Там ще се прилага и минимална изкупна цена за суровината. Местните преработватели ще бъдат задължени да изкупуват продукцията над определения минимум. Подобни мерки биха защитили българското мляко и месо на трапезата ни.

Не всички представители на бранша обаче подкрепят държавната намеса в цените. Млекопроизводителите изразяват скептицизъм относно административното определяне на пазарни стойности. Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, припомни важни факти. Той отбеляза, че млечните квоти в Европейския съюз са отпаднали преди повече от 10 години.

Симеон Караколев вижда спасението на сектора в друга посока. Бъдещето на българското земеделие е в създаването на междусекторни кооперативи. Когато фермерите притежават преработвателното предприятие, те имат интерес от по-високи изкупни цени. Този модел вече работи успешно в цяла Европа. Кооперирането е жизненоважно за уязвимите сектори като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци.

Когато си собственик на преработвателното предприятие като кооператив и фермер-член на кооператива, естествено е да искаш да реализираш продукцията си по-скъпо. Това, което се говори, категорично не е вярно. Моето мнение може да се види как работи в цяла Европа. Единственото спасение за българското земеделие, особено за уязвимите сектори като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, е кооперирането

Животновъдите призовават преработвателите да дават приоритет на българската суровина. В момента икономиката ни субсидира производството чрез данъци и европейски средства. Въпреки това преработвателите често избират субсидирано месо от чужбина. Така българската икономика губи двойно от вноса на чужда продукция. Производителите настояват преработвателите първо да изкупуват местното месо и изрезки. Едва след това те трябва да добавят липсващите количества от международния пазар.

Нека купуват от нас суровина, месо и изрезки, а това, което не им достига, да добавят от пазара. Реално нашата икономика ги е субсидирала чрез данъците, които са преразпределени от европейски средства, а те отново купуват субсидирано месо от Европа. Така губим двойно

Българските фермери твърдят, че предлагат по-добри цени и качество. Скъсяването на веригата на доставки изисква промени в нормативната уредба. Това би гарантирало, че българските животновъди ще получат равен шанс на пазара. Предстои важна среща в Министерството на земеделието и храните за обсъждане на проблемите.

Браншът настоява за обединение на всички сектори в тези преговори. Животновъди, млекопроизводители и земеделци трябва да действат като един отбор. Продоволствената сигурност на страната е толкова важна, колкото и военната сигурност. Това е основният мотив на производителите в техните искания към държавата.

Ние всички сме един отбор. Искаме да осигурим продоволствената сигурност, защото тя е толкова важна, колкото и военната сигурност

Ако предложенията бъдат приети, потребителите ще имат по-лесен достъп до родни стоки. Веригата от производителя до крайния клиент ще стане много по-кратка. Животновъдите продават живо тегло на цена от 1,10 евро, докато разходите им са 1,30 евро. Този финансов натиск застрашава оцеляването на целия бранш. Българските граждани имат право на чисти и здравословни храни.

Искаме да ядем чисти и здравословни храни