Симеон Караколев: Собствени магазини и кооперативи ще осигурят по-евтино сирене за българите

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, алармира за тежката ситуация в българското животновъдство. Секторът изпитва остра нужда от ликвидност поради ниските изкупни цени на суровото мляко. В същото време производствените разходи по веригата на доставки нарастват непрекъснато. Според Караколев разходите за производство са скочили средно с 30% през последната година. Тази ситуация поставя много стопанства в България пред реален риск от фалит.

За да се компенсира високата себестойност, асоциацията предлага спешно използване на инструменти от Европейската комисия. Става въпрос за схемата „де минимис“ и т.нар. „иранска помощ“. Тези финансови средства трябва да подпомогнат фермерите заради поскъпналите горива и торове. Без навременна държавна намеса, стопаните са принудени да съкращават разходите за храна на животните. Това неминуемо води до спад в добива на мляко и до затваряне на ферми.

Евтино сирене ще има, когато фермерите сами стигат до клиентите. Затова правим свои магазини.

Караколев подчертава наличието на сериозен пазарен дефект в България. Цените на суровините са ниски, докато крайните продукти в търговските обекти са силно завишени. Решението се крие в развитието на къси вериги на доставки. Когато фермерите се обединят в кооперативи, те могат да преработват собствената си продукция. Този модел позволява намаляване на крайните цени за потребителите с до 40%.

Вече е факт първият млечен продукт от такъв тип – „Сиренето на фермер“. В инициативата са се обединили 450 животновъди от цялата страна. Те са проучили добрите европейски практики и са реализирали първите одобрени проекти. В момента кооперативът тества директни продажби на фермерски пазари. Овчето сирене се предлага на цена от 8 евро за килограм. Кравето сирене се продава за 6 евро за килограм.

Трябва да ядем качествени наши продукти тук, а не да ги изнасяме в чужбина.

Проблемите в сектора се задълбочават и от кризата в земеделието и въпроса за наличието на българско мляко. Караколев посочва, че държавната политика за сдружаване често остава само на хартия. Правилата за кандидатстване по инвестиционни проекти реално изключват кооперативите в животновъдството. Това демотивира стопаните и ги спира от необходимата модернизация на базите.

Административната тежест е друга огромна пречка пред развитието на сектора. Животновъдите трябва да отговарят на изисквания, разписани на девет страници само от Министерството на земеделието. Към тях се добавят и регулации от други държавни ведомства. Бюрокрацията е толкова голяма, че на фермера не му остава време да се грижи за животните си. Караколев дава пример с абсурдната доскоро практика за ежегодна пререгистрация на фермерите.

Бюрокрацията е огромна – от изисквания на фермера не му остава време да гледа животни.

Националната цел в земеделието трябва да бъде ясно дефинирана от държавата. Трябва да се реши дали фокусът ще бъде върху окрупняване или подкрепа за малките семейни стопанства. Тези ферми осигуряват заетост в селските райони и предотвратяват тяхното обезлюдяване. В момента се наблюдава процес на феодализация чрез окрупняване, което вреди на пазара. Държавата трябва да стимулира сдружаването на земеделските производители за по-добър пазарен достъп.

Преработвателите също имат своята роля в настоящата криза. Често мандрите предпочитат вносно мляко заради по-ниската му цена. Те се обръщат към българските производители само при дефицит на външните пазари. Това създава несигурност и подбива местното производство. Търговските вериги пък работят с големи маржове, което допълнително оскъпява продуктите за крайния клиент.

Правилата за кандидатстване по проекти са такива, че пари не стигат до кооперативите.

Симеон Караколев се надява новото политическо ръководство да обърне внимание на тези системни проблеми. Необходимо е създаването на целеви приеми за финансиране на кооперативи в животновъдството. В противен случай съществуващите сдружения ще се разпаднат до няколко години. Липсата на модернизация ще доведе до изчезване на производители, които няма да бъдат заместени от нови кадри.

Накрая Караколев обръща внимание и на рисковете от заболявания по животните. Скорошните огнища в Пловдивска област показват, че вирусите са активни и опасни. Това изисква стриктно прилагане на мерки за биосигурност от страна на стопаните. Секторът остава уязвим, докато не се постигне стабилност и предвидимост в държавната подкрепа.