Жени над 54 години са основните получатели на обезщетения за безработица
Профилът на типичния безработен в България е жена над 54 години. Новите законови промени пресякоха схемите за източване на социалната система чрез работа в чужбина.
Профилът на типичния безработен в България, получаващ парична помощ от държавата, е съвсем ясен. Това е жена на възраст над 54 години със средно образование. През изминалата година общият брой на регистрираните безработни лица у нас е достигнал 149 321 души. От тази голяма група обаче едва 61 249 души са имали законово право на парично обезщетение. Останалите лица не са покрили изискванията за стаж или са превишили срока за подпомагане.
Дневното минимално обезщетение за безработица в страната е фиксирано на 9,21 евро. Максималният размер на помощта, която един безработен може да получи, достига 54,78 евро на ден. Тези суми ще останат непроменени и през следващата година. Размерът им е официално замразен в новия държавен бюджет. Експертите посочват, че много хора остават без финансова подкрепа поради липса на осигурителен стаж.
За да получи право на плащане, гражданинът трябва да има направени вноски в 12 от последните 18 месеца. Срокът за изплащане на сумите варира значително според натрупания трудов стаж през годините. Най-краткият възможен период за получаване на пари от борсата е 4 месеца. Максималният срок за държавно подпомагане на безработните е 12 месеца.
Новият бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ) отчита и друга интересна тенденция. Наблюдава се ръст на мигрантите, които имат право на социални помощи у нас. Тази промяна е свързана с военните конфликти в Украйна и Близкия изток. През 2022 г. броят на чужденците с обезщетения за безработица нараства от 92 на 257 души. Тези лица са успели да докажат право на защита според българското законодателство.
Сериозен ефект върху системата оказват и законовите промени срещу злоупотребите с т.нар. „френска безработица“. Тези мерки бяха приети през август 2024 година. Преди тях хиляди българи работеха за кратко в чужбина при много високи заплати. След завръщането си те получаваха максимални обезщетения от над 1000 евро на месец. Вече е ясно, че Съдът на ЕС потвърди законността на тези ограничения, въведени от българската държава.
Според новите правила обезщетението се изчислява върху доходите от последните 24 месеца. Това правило важи за всички лица със стаж в ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Актуалните данни показват, че с близо 3000 намаляват обезщетенията по френската схема за една година. Броят на хората с право на високи плащания е спаднал от средно 5000 на 2053 души месечно.
Област Благоевград продължава да бъде регионът с най-голям дял на европейски обезщетения в страната. Експертите от НОИ предоставят конкретни данни за развитието на ситуацията в този край:
Делът на лицата от областта нараства от около 23% през 2020 г. до 47,4% през август 2024 г. А към декември 2025 г. възлиза на 20,5%
Най-често в Благоевград се представя кратък трудов стаж от Франция, Испания и Германия. Във всички останали области на страната обаче се наблюдава рязък спад на тези плащания. В Силистра, Видин, Плевен, Ямбол и Смолян намалението на европейските обезщетения е между 80 и 90%. Това доказва, че новата методика за изчисление работи ефективно. Тя пресича опитите за източване на социалните фондове чрез фиктивна или кратка заетост зад граница.
