По-малко катастрофи? Пътищата са в добро състояние само в една трета от общините

Качеството на пътната мрежа в България остава водеща тема в обществения дебат. Основният фокус обикновено попада върху поведението на шофьорите и контрола. Често обаче състоянието на самата инфраструктура остава на заден план. Данните на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) разкриват притеснителна картина за състоянието на настилките. Тези показатели са от ключово значение за пътната безопасност в страната. Отсечките на смъртта: Справя ли се държавата с критичните участъци на пътя? е въпрос, който вълнува хиляди граждани всеки ден.

Анализът се базира на информация, предоставена от АПИ по Закона за достъп до обществена информация. Данните отразяват състоянието на републиканските пътища към края на 2025 година. Важно е да се уточни, че статистиката обхваща единствено състоянието на настилката. Тя не включва елементи като мантинели, знаци или осветление. Общинските пътища също не са част от този конкретен преглед.

Агенцията използва три основни категории за оценка на пътната мрежа. Пътищата в добро състояние имат повреди по настилката под 10%. Средното състояние обхваща участъци с дефекти между 10% и 30%. Категорията „лошо състояние“ включва пътища с над 30% повреди по настилката. Около 27% от общата дължина на републиканската мрежа се класифицира като пътища в лошо състояние. Това представлява сериозно предизвикателство за сигурността на движението.

Разпределението на качествените пътища в страната е силно неравномерно. В 86 общини повече от половината от пътната мрежа е с добра настилка. В същото време в 100 общини поне една трета от пътищата са в лошо състояние. В 31 български общини няма нито един километър републикански път в добро състояние. В тези региони цялата пътна мрежа се намира в различен етап на разпад. Това пряко влияе върху икономическото развитие и безопасността.

Има общини, в които лошото състояние на настилката доминира почти изцяло. В Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда цялата отчетена дължина е в категория „лошо“. Висок дял на компрометирани пътища се наблюдава още в Приморско, Борован и Дългопол. Подобна е ситуацията в Георги Дамяново, Несебър и Царево. В някои случаи лошото състояние обхваща значителни мрежи от над 50 километра. Такива примери са Враца, Монтана, Средец, Разград и Видин. Проблеми има и в общините Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков.

На другия полюс са общини с отлично поддържана пътна инфраструктура. Почти цялата настилка е в добро състояние в Струмяни, Суворово и Банско. Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот също показват високи резултати. По-големи общини като Велинград, Благоевград и Аксаково също се отличават с качествени пътища. В този списък попадат още Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград.

Съществува рязка разлика в качеството на инфраструктурата между Северна и Южна България. Общините с висококачествени пътища са концентрирани основно в Югозападна България. В Северозапада са съсредоточени регионите с най-висок дял на лоши пътища. Тези вариации се дължат на темповете на изграждане на нови магистрали. Приоритизирането на ремонтите в определени региони също оказва сериозно влияние.

Качеството на настилките е незаобиколим фактор за намаляване на инцидентите. Броят на смъртните случаи по пътищата у нас е значително над средното в ЕС, което изисква комплексни мерки. Дори най-добрите шофьори не могат да компенсират опасната инфраструктура. Мерките за безопасност трябва да адресират както изграждането, така и поддръжката. В 100 общини поне една трета от пътната настилка е със сериозни повреди над 30%. Без подобрение на тези показатели, целите за по-малко катастрофи остават трудно постижими.