Защо обществото отказва да повярва в рекордните резултати от матурите?

Министерството на образованието и науката съобщи важна новина за резултатите от държавните зрелостни изпити. Тазгодишните постижения по български език и литература са най-високите от въвеждането на матурите през 2008 година. Средният резултат на зрелостниците достига 58,48 точки според официалните данни. Тази информация обаче веднага предизвика вълна от недоверие и критични коментари в публичното пространство.

Обществото често приема лошите новини за образованието без никаква проверка. Когато резултатите падат, присъдата е мигновена и не търпи възражение. Тогава обвиняваме учениците, учителите и цялата система за неизбежен срив в качеството. Средната оценка по БЕЛ тази година е „добър“ 4,32, което е значителен ръст спрямо миналогодишните 3,93. Въпреки това мнозина побързаха да обезценят този успех чрез съмнения за лесни тестове.

Появиха се веднага твърдения, че изпитът е бил по-лек или критериите са умишлено занижени. Някои дори предположиха масово преписване сред зрелостниците в страната. Тази асиметрия в оценките е показателна за нагласите ни към образователната система. Слабият резултат винаги се обяснява с липса на знания у децата. Добрият резултат обаче се приписва на качеството на изпита, а не на труда на ученика.

Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, анализира подробно тази обществена реакция. Той подчертава, че едно поколение не променя интелектуалния си капацитет само за дванадесет месеца. Колебанията в оценките нагоре и надолу невинаги означават това, което ни се иска. Добрата новина изисква да признаем, че някой е свършил своята работа добре.

Според официалните данни на МОН в страната има рекорден брой отличници по български език, включително 53 пълни шестици. Ръст в постиженията се наблюдава и по редица други предмети. Математиката, английският език и географията също бележат по-високи резултати през тази година. Това прави тезата за случайно „по-лесен“ изпит само по един предмет трудно защитима от критиците.

Подобни въпроси за смисъла на оценяването и паметта поставя и Асен Александров в своите анализи за образователната система. Той често обръща внимание върху това какво точно измерват матурите в училище. Системата трябва да оценява мисленето, а не само механичното възпроизвеждане на факти.

Когато говорим за българското образование, действа едно негласно правило: лошата новина е истина, която не подлежи на проверка, а добрата – присъда за лъжа, произнесена предварително

Недоверието в добрите резултати има своята висока обществена цена. То обезсърчава учителите, които полагат ежедневни усилия в класните стаи. Учениците биват лишавани от правото да се гордеят със своите реални постижения. Когато обществото вярва само на негативното, то губи способност да разпознае правилната посока на развитие.

В момента се обсъжда и възможност за повторно явяване на матура за повишаване на оценката. Това показва, че системата търси начини за повече гъвкавост спрямо нуждите на децата. Обсъждането на повторно явяване показва перспектива за подобряване на резултатите чрез нови възможности. Критичният прочит е задължителен, но той трябва да бъде честен и в двете посоки. Трябва да проверяваме успехите със същата строгост, с която съдим провалите.

Зрелостта на едно общество се измерва със способността му да приема и добрите новини. Истината за българското училище невинаги е негативна. Признаването на успеха е първата стъпка към неговото трайно надграждане.