Защо изчезнаха училищните духови оркестри и защо децата спряха да пеят?
Защо училищните духови оркестри изчезват от българските градове? Проблеми с инструментите, сложната учебна програма и липсата на кадри оставят училищата без музика.
Фанфарният оркестър на ОУ “Христо Смирненски” в Раковски отсрами Пловдив на 11 май. СНИМКА: МАЯ ВАКРИЛОВА Съставът включва ученици от III до VII клас и всяка година се попълва, казва ръководителят Божидар Стрехин. СНИМКА: МАЯ ВАКРИЛОВА Музикантите са пременени като Ботеви четници, но имат и други униформи според повода на празника. СНИМКА: МАЯ ВАКРИЛОВА
Традицията на училищните духови оркестри в България бавно гасне. На празничното шествие в Пловдив на 11 май липсата им стана осезаема. Малки фанфаристи от Раковски поведоха колоната, пременени като Ботеви четници. Те изпълниха химна „Върви, народе възродени“ с голямо майсторство. Стотици ученици от Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ вървяха след тях.
Малките музиканти от Раковски задаваха ритъма на цялото празнично събитие. Техен ръководител е Божидар Стрехин. Присъствието им придаваше тържественост, каквато липсва в много други градове. Музиканти в Пловдив попитаха защо се вика състав от друг град. Оказа се, че в над 50 училища в Пловдив липсват собствени фанфарни оркестри. Това е масово явление в цялата страна през последните десетилетия.
В миналото всяко учебно заведение разполагаше със своя духова музика. Днес ситуацията е коренно различна. Преподаватели обясняват, че е трудно да се намери подходящ ръководител. Често учителите по музика са специалисти по други инструменти.
Престижно е едно училище да има оркестър. Но е трудно да се намери кой да го ръководи. Той трябва да е специалист по духови инструменти, а аз съм цигулар.
Липсата на инструменти е друг сериозен проблем. Старите фанфари отдавна са бракувани или повредени. Шумът от репетициите също пречи на учебния процес в кабинетите. Учителите по музика намаляват заради големия хорариум и малкото часове. Много кадри от музикалната академия избират начална педагогика, за да запълнят норматива си.
Въпреки трудностите, някои училища правят опити за възраждане. В ОУ „Кочо Честименски“ директорката Златка Алдженаби е закупила нови инструменти. Един нов фанфарен инструмент от Германия струва около 1500 евро. Инвестицията е направена по специален проект.
Взех ги по проект и държа нашето училище да има оркестър
Иван Даярски, който дълги години ръководеше състава на СУ „Паисий Хилендарски“, подкрепя тази инициатива. Той смята, че музиката е жизненоважна за развитието на подрастващите.
Децата имат нужда от такава дейност. Не може само телефоните да са им в ръцете. Музиката обогатява духовно
В Раковски традициите остават силни благодарение на общността. Училищният оркестър в ОУ „Христо Смирненски“ включва деца от трети до седми клас. Те репетират усилено и участват във всички градски събития. Репертоарът им включва над 20 патриотични и празнични песни.
Тези песни ги възпитават в патриотизъм и ги вдъхновяват да обичат България. Това не са песни еднодневки, а някои са над 100-годишни
Оркестърът в Раковски се поддържа по проект „Заедно в изкуствата и спорта“. Децата имат три вида униформи за различните празници. Подобно вдъхновение за учениците откриваме и в историята на Ронан Учителя във Видин, който също допринася за културния живот.
Проблемът обаче не е само в липсата на оркестри. Учениците масово спират да пеят по време на празнични шествия. Според специалисти предметът „Музика“ се неглижира системно. Учебната програма е прекалено сложна и теоретична за децата. Учебната програма изисква музикален анализ от деветгодишни ученици.
Мои близки ме помолиха да помогна на третокласник. Онемях, като видях, че на тази възраст им се поднася да знаят какво е музикални форми.
Тази дисциплина обикновено се изучава в музикалните училища и академиите. Теорията отблъсква децата от пеенето и практическото занимание с изкуство. Вместо да учат песни, третокласниците се мъчат с академични термини.
Националната картина показва някои положителни примери извън Пловдив. Над 260 деца участваха в XV-ия Национален преглед на ученическите духови оркестри във Вършец. В събитието се включиха състави от София, Плевен и Велико Търново. В Монтана пък български и гръцки оркестри свириха заедно „Ода на радостта“.
Въпреки тези изолирани успехи, общата тенденция остава тревожна. Специалистите предупреждават, че музиката е част от националната култура. Без нея децата губят връзка със своите традиции и духовност. Училищното ръководство трябва да проявява повече воля за поддържане на тези състави. Само така фанфарите ще продължат да звучат по българските улици.
