Залети земеделски земи: 6 хиляди декара са превърнати в блата

Над 6 хиляди декара земеделска земя край русенските села Новград, Джулюница и Караманово потънаха под вода. Тези площи, засети със слънчоглед и ечемик, вече приличат на заблатени територии. Земеделските производители изчисляват своите преки щети на близо един милион евро. Основната причина за бедствието е непочистеното корито на река Студена. Реката не е поддържана от цели 20 години.

Земеделците изчисляват щетите на близо един милион евро заради наводнените посеви и унищожената продукция. Те обвиняват институциите в пълно бездействие през последните две десетилетия. През ноември миналата година част от речното корито е била затрупана с пръст. Това е станало по време на ремонтни дейности по електропреносната мрежа.

Река Студена е дълга едва 45 километра, но е силно затлачена. В момента тя е пълна с храсти, кал и пластмасови отпадъци. Тези препятствия спират нормалния отток на водата. Реката си търси нов път и залива обработваемите ниви на стопаните. Щети за милион в Русенско показват тежката ситуация в региона.

„Прелива, минава през дигата и всичко се наводнява. Загубите не са малки,“

споделя земеделецът Янко Янков.

Ситуацията в село Караманово е критична според местната администрация. Коритото на реката е загубило своята проводимост и нивото е достигнало критични точки. В наводнените участъци вече се е оформила нова екосистема с птици и риба.

„Коритото няма никаква проводимост. Те се заблатиха тези места. Има лебеди гнездят вече. Имаше риба, с надуваеми лодки хората ловиха. То си е чиста загуба за земеделието. Нивото е почти до моста, на максимум,“

разказва Борислав Билчев, секретар в кметството Караманово.

Стопаните плащат рента от 45 евро на декар за земи, които реално не могат да обработват. Този финансов натиск прави производството нерентабилно. Земеделците са се отказали да застраховат площите, защото никога не получават реални обезщетения за щетите.

Местните хора са възмутени от изкуствените прегради в реката. Доскоро в един от участъците е имало насип за временен път на тежка техника. Тези машини са сменяли стълбове по европейски програми. Янко Янков смята, че интересите на големите проекти са надделели над нуждите на земеделието.

„Всеки минава, прави каквото си иска, затварят реката, когато бяха дъждовните води, да могат да си поставят жиците. Сменят стълбовете и тук са европейски програми. Сигурно някакви милиарди левове. Срещу милиардите не може да се рита. Сега вчера или онзи ден са го махнали. Потърпевшите сме ние,“

допълва той.

Институциите продължават да си прехвърлят отговорността за почистването на река Студена. Басейнова дирекция сочи дъното като своя собственост, а бреговете са на „Напоителни системи“. Този административен спор спира реалните мерки на терен. Докато в други части на страната също описват щетите след проливните дъждове, тук проблемът е хроничен.

„Басейнова дирекция“ казват, че дъното е наше, бреговете са на „Напоителни системи“ и едните прехвърлят топката на другите,“

обяснява Янко Янков.

Допълнително пречка създават и екологични аргументи. Природозащитни организации настояват да не се премахва крайбрежната растителност заради гнездящи птици.

„Правят протоколи, събират се, когато се вдигне такава пушилка и накрая нищо пак. Да не говорим, че някакви природозащитници, някакви организации, те пък някакви птички гнездяли там, спорят да не се махали дърветата,“

казва Борислав Билчев.

Междуведомствена комисия е обследвала критичната зона с дрон, за да установи мащаба на заблатяването. „Напоителни системи“ също са извършили огледи на място. Вече има изготвен план със срокове за почистването на коритото на реката. Въпреки това конкретна дата за започване на работата все още не е посочена.