България и още седем държави против започването на нов кръг преговори за членство на Сърбия в ЕС

България и още седем държави от Европейския съюз се противопоставиха на започването на нов кръг преговори със Сърбия. Решението стана ясно по време на среща на посланиците на страните членки в Брюксел. Това действие блокира предложението за отваряне на Клъстер 3 от преговорния процес на Белград.

Освен България, против отварянето на новия преговорен клъстър се обявиха Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия. Тези държави изразиха сериозни резерви относно готовността на Сърбия за по-нататъшна интеграция. Посланиците се събраха в рамките на Корепер, за да обсъдят препоръката на Европейската комисия.

За да бъде отворен нов клъстър в преговорите, е необходимо пълно единодушие. За откриването или затварянето на който и да е преговорен клъстер е необходимо одобрението на всички 27 държави членки. Липсата на съгласие от страна на осемте държави спира процеса на този етап.

Клъстер 3 обединява осем преговорни глави. Те са свързани с конкурентоспособността и приобщаващия растеж. Европейската комисия предложи на държавите членки да одобрят неговото отваряне по-рано тази седмица. Според Брюксел последните стъпки на сръбските власти оправдават такова развитие.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос защити позицията на Комисията пред Европейския парламент в Страсбург. Тя заяви, че препоръката е направена заради положителни развития в страната.

„В светлината на последните положителни развития Комисията поднови препоръката си към Съвета да открие Клъстер 3 в преговорите за присъединяване със Сърбия“

Кос подчерта, че Комисията ще продължи да насърчава реформите в Сърбия. Тя смята, че Белград не трябва да изостава от другите страни в региона.

„Европейската комисия ще продължи да насърчава по-нататъшния напредък на реформите в интерес на всички граждани на Сърбия и на сръбското общество.“

Въпреки тези уверения, скептицизмът сред много държави членки остава висок. Основните критики са насочени към върховенството на закона и борбата с корупцията. Свободата на медиите в Сърбия също е обект на сериозни притеснения.

Много държави са скептични към Сърбия заради отказа ѝ да въведе санкции срещу Русия. Белград продължава да поддържа тесни връзки с Москва въпреки продължаващата война в Украйна. Това се счита за несъвместимо с общата външна политика на Европейския съюз.

Дипломатически източници съобщават, че Дания, Люксембург и Латвия също не са напълно убедени. Те не са изразили категорично несъгласие, но все още имат резерви. В същото време Франция остава сред основните поддръжници на сръбския напредък.

Френският президент Еманюел Макрон вярва, че Белград трябва да бъде поощрен по пътя към членство. Според него Европейският съюз се нуждае от силна и демократична Сърбия в своите редици. Френската страна настоява за по-бърза интеграция на Западните Балкани.

Европейската комисия отбелязва в документ, че Сърбия сътрудничи за предотвратяване на заобикалянето на санкциите. Белград е предоставил и значителна подкрепа на Украйна. Забелязва се и засилване на политическите контакти на високо ниво с Киев.

Сръбският президент Александър Вучич предприе стъпки за промяна в съдебното законодателство през юни. Тези промени бяха направени по препоръка на Венецианската комисия. Това беше един от основните аргументи на поддръжниците на Клъстер 3.

Реформите обаче все още не се считат за приключили. Необходим е допълнителен напредък в реформата на съдебната система и прокуратурата. Това признават дори в официалните документи на Европейската комисия.

Сърбия кандидатства за членство в ЕС през 2009 г. Страната получи официален статут на кандидат през 2012 г. Оттогава процесът на присъединяване се следи внимателно от всички държави членки.

Европейската комисия смята, че преговорите с Белград трябва да продължат, за да не изостава страната. Брюксел се стреми да поддържа мотивацията за реформи в целия регион на Западните Балкани.

Марта Кос, която активно подкрепя Сърбия, беше обект на дискусии в родната си Словения. Там бяха оповестени данни, че тя е била сътрудник на бившата югославска тайна служба УДБА. Това добавя допълнителен политически нюанс към дебатите за разширяването.

Противопоставянето на осемте държави, включително България, показва липсата на консенсус в Съюза. Върховенството на закона остава най-важният критерий за много от северните и балтийските държави. Те настояват за реални резултати преди всяко следващо отваряне на преговорни глави.

България също заема твърда позиция по отношение на напредъка на съседните страни. София следи внимателно изпълнението на критериите за демократично развитие. Решението от срещата в Брюксел потвърждава тази последователна политика.