Защо истинската почивка започва чак на третия ден според психотерапевта Цвета Кънчева
Психотерапевтът Цвета Кънчева разкрива защо нервната система се нуждае от време, за да превключи от работа към почивка и какво представлява болестта на свободното време.
Нервната система не се съобразява с календара - за нея отпускът не започва в деня, в който сме излезли от работа, а когато постепенно отпадне усещането за постоянна готовност. Цвета Кънчева е неорайхиански аналитичен психотерапевт, работещ под супервизия. След повече от десет години в корпоративния сектор и преживян бърнаут насочва професионалния си път към психотерапията. Интересите са свързани с въздействието на стреса и травмата върху психиката и тялото, както и с психотелесните подходи за възстановяване и емоционален баланс. Снимка: Личен архив Между гледката към морето и следващия имейл. Разходката по плажа успокоява ума. Телефонът, от който отговаряме на имейли, пречи на почивката ни. Когато спрем да се обръщаме към задълженията, започва истинската почивка.
Много хора очакват мечтания отпуск с месеци. Те броят дните, кроят планове и си представят първата сутрин без аларма и телефонни обаждания. Реалността обаче често се оказва различна. Вместо моментално спокойствие, в началото на ваканцията често се появяват умора, раздразнение и физическо неразположение. Психотерапевтът Цвета Кънчева обяснява, че тези състояния са напълно естествени. Според нея **организмът не превключва от работа към почивка с натискането на едно копче.** Нервната система се нуждае от време, за да излезе от режима на постоянна мобилизация.
Стресът не приключва в момента, в който заключим офиса. Психиката ни не се съобразява с календара. За нея отпускът не започва в деня на заминаването, а тогава, когато постепенно отпадне усещането за постоянна готовност за действие. Мозъкът продължава да превърта задачи и срокове дълго след като сме напуснали работното място.
“Във всекидневието мозъкът непрекъснато обработва информация, взема решения и реагира на десетки стимули. Когато това продължава месеци наред, не можем да очакваме, че само за няколко часа ще настъпи пълно отпускане. На психиката ѝ е необходимо време, за да почувства, че опасността е преминала и вече не се налага непрекъснат контрол върху всичко около нас”
Парадоксално е, че умората ни застига едва когато спрем. По време на напрегнатите месеци адреналинът прикрива натрупаното изтощение. Когато напрежението спадне, тялото вече няма причина да поддържа високи обороти. То започва да възстановява това, което дълго е отлагало. Ако през първите дни изпитвате нужда да спите по десет часа, това не е признак на мързел. Това е защитен механизъм на организма. За да се предпазите от прегряване, е важно да дадете на тялото си тази възможност за сън.
“Не бива да се притесняваме, ако през първите дни от отпуска единственото ни желание е да спим. Това не е мързел, а естествен начин организмът да компенсира натрупания недостиг на почивка. В същото време това е и естественият процес, чрез който нервната система постепенно преминава от състояние на постоянно напрежение към състояние на отпускане и възстановяване”
Цвета Кънчева съветва в началото на почивката да избягваме интензивните физически натоварвания. Вместо тежки тренировки, по-добре е да заложим на леко плуване, йога или разходки. Тези занимания помагат на нервната система плавно да премине към истинско отпускане. Много хора обаче изпитват дискомфорт от самото бездействие. Те чувстват вина, ако не „оползотворяват“ времето си с активни екскурзии или пазаруване. Психотерапевтът подчертава, че **скуката е едно от състоянията, в които мозъкът започва истински да се възстановява.**
“Все повече хора не умеят да скучаят. Именно скуката е едно от състоянията, в които мозъкът започва истински да се възстановява. Да не правиш нищо, понякога е много по-полезно, отколкото непрекъснато да организираш следващото преживяване”
Най-голямата пречка пред качествения отпуск е телефонът. Дори една проверка на служебната поща може да върне съзнанието към работните ангажименти. Колкото по-малко допирни точки имаме с работата, толкова по-бързо настъпва успокоението. **Истинският отпуск започва тогава, когато умът престане непрекъснато да се връща към задълженията.** Обикновено това се случва около третия или четвъртия ден.
“Почивката не започва, когато пристигнем в хотела. Тя започва тогава, когато умът престане непрекъснато да се връща към задълженията. При някои хора това става още на втория ден, при други – едва след седмица. Няма универсален срок, но почти никога не се случва веднага”
Често се случва хората да се разболеят веднага след като излязат в почивка. Това явление е известно като „болест на свободното време“. Докато сме под стрес, тялото мобилизира всички ресурси. Когато спрем, имунната система реагира на натрупаното натоварване. Тъй като почивката е биологичен императив, тялото използва времето без стрес, за да се справи с потиснатите здравословни проблеми.
“Понякога хората се разболяват не защото отпускът ги е разболял, а защото организмът най-после си позволява да спре да компенсира натоварването”
За да бъде почивката ефективна, тя не трябва да бъде твърде кратка. Ако разполагаме само с няколко дни, рискуваме да започнем да се отпускаме точно когато е време да се връщаме. **Ако дадем време на организма, той сам ще премине от напрежение към възстановяване.** Важно е да не се обвиняваме, че не умеем да почиваме веднага, а да следваме естествения ритъм на тялото си.
