Юлиян Петров: Бюджетът за образование намалява, даваме аванс до септември

Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, изрази сериозни опасения относно бъдещето на българското образование. Националният съвет на синдиката взе решение да отложи евентуални протестни действия до септември. Тази отсрочка е дадена с цел да се изчака приемането на следващия държавен бюджет. Синдикалистите предупреждават, че напрежението в сектора нараства поради липсата на адекватно финансиране.

„Ще изчакаме новия бюджет за 2027 година и ако тогава това отношение продължи, не мога да прогнозирам спокойствие и хармония в системата. Със сигурност има много варианти, с които може да бъде реагирано“

Основният повод за недоволство е планираното намаляване на средствата за образование като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Делът на средствата за образование в държавния бюджет ще спадне от 4,8% на 4,5% от БВП. Прогнозите за следващите години показват свиване на финансирането до 4% и дори 3,8%. Това решение е в противоречие с исканията на синдикатите. Те настояват, че КТ „Подкрепа“ не подкрепя Бюджет 2026 и изисква преработка на финансовите планове.

Синдикатът настоява за запазване на достигнатото ниво от 4,8% от БВП. Организацията иска законова гаранция срещу намаляване на тези средства. Юлиян Петров подчерта, че парламентът вероятно ще гласува отпадане на защитните текстове. Това би върнало образованието към финансиране на „остатъчен принцип“.

„Искаме този текст да остане, а в момента парламентът най-вероятно ще гласува той да отпадне, за да може образованието да остане на остатъчен принцип финансирано, което никак не е добре“

Петров предупреди, че липсата на инвестиции ще доведе до сериозни сътресения. КТ „Подкрепа“ реши да не предприема протестни действия до септември, но това е само временен аванс. Ако тенденцията за намаляване на парите продължи, системата ще изпадне в криза.

„Няма да има увеличение на средствата за образование. Те ще станат по-малко, а в средносрочната прогноза те дори ще вървят надолу. Това ще доведе до големи турбуленции в системата“

Критичен проблем в сектора остава голямото текучество сред младите кадри. Около 70% от младите учители напускат системата в първите три години от своята кариера. Петров определи този процес като „самосъкращаване“ на специалистите.

„Ние губим младите учители и ако говорим за съкращение в някои други отрасли, то българските млади учители се самосъкращават в рамките на първите 3 години до 70%“

За спиране на тази тенденция синдикатът настоява за актуализиране на доходите. Синдикатът настоява за средна учителска заплата в размер на 125% от средното възнаграждение за страната. В момента нивото е около 118%. За постигане на целта е необходимо увеличение на заплатите с поне 10%, като Петров посочва нужда от 50 милиона евро.

Юлиян Петров разкритикува липсата на политическа воля за подкрепа на сектора. Той отбеляза, че министърът на образованието е поискал повече средства, но е срещнал отказ.

„Адмирации към министъра на образованието, който поиска повече пари, но те не му разрешиха“

Според Петров успехът на образователните политики през последното десетилетие се дължи на устойчивия растеж на публичните финанси. Спирането на този процес застрашава постигнатите до момента резултати.

„Ако погледнем към последните 10 години, виждаме един растеж на публичните финанси за образование. На база на този растеж са постигнати не малко политики, които са полезни и които ще дадат резултат, ако не ги прекъснем“

Председателят на синдиката завърши с остър коментар относно начина, по който държавата реагира на нуждите на системата.

„Ако виждат някакви турбуленции в системата, те намират пари. Ако не ги видят тези турбуленции, те стоят спокойно и намаляват парите. Това е грозната истина“