Явор Гърдев: Направих „Вакханки“ заради любопитството към античността като нещо живо

Режисьорът Явор Гърдев представи своя нов мащабен проект в Националния пресклуб на БТА в Атина. Спектакълът „Вакханки“ е реализиран след дългогодишно очакване от страна на твореца. **Спектакълът „Вакханки“ е плод на желание, датиращо от 1994 година.** Гърдев сподели, че интересът му не е просто към античната драма. Той изпитва силно любопитство към античността като към нещо живо. Тази материя трябва да може да разговаря активно със съвременността.

Постановката е част от лятното турне на Народния театър „Иван Вазов“ в Гърция. Програмата предвижда общо 13 представления на трагедията от Еврипид под режисурата на Гърдев. **Премиерите се състояха на 10 и 11 юли в Античния театър в Епидавър.** Събитието бе част от престижния международен фестивал „Атина – Епидавър“. Гърдев подчерта, че проектът има изключително личен характер за него. Той е концентриран върху въпроси, които вълнуват режисьора от десетилетия.

За Явор Гърдев работата в Епидавър носи особена сакраментална стойност. Влизането във всеки запазен античен театър е свещено преживяване. Режисьорът възприема този процес като сакрален акт на емоционално и рационално ниво. Спектакълът се игра в за първи път наши актьори в най-запазения античен театър в света. Това преживяване маркира нов етап в кариерата на българските творци.

„То е любопитството към античността, но към античността като нещо живо, което би могло да разговаря със съвременността, нещо, което винаги е било моя собствена тема, житейска. В този смисъл проектът, независимо от своите различни измерения, всяко от които има собствена ценност, е и много личен проект, който се концентрира в нещо, което за мен е въпрос от десетилетия насам и нещо повече“

Режисьорът акцентира върху преодоляването на националните травми чрез културно отваряне. Той вярва, че балканските страни трябва да общуват по-активно помежду си. Този диалог е най-пълноценен, когато се случва първо на ниво култура. **Проектът събира български и гръцки актьори в общо художествено поле.** Срещата между артистите не е механична, а създава кохерентна сценична среда. Тя образува собствена реалност и дава равни шансове на двете страни.

„Влизането в Епидавър, в който и да било античен театър, който е запазен във времето, представлява в някаква степен сакрален акт. Акт, който аз преживявам като ценностно за себе си, на емоционално и на рационално ниво, като свещен в някаква степен“

Гърдев вижда в този проект нещо, което надгражда политическото и икономическото сътрудничество. Интеграцията чрез разговор и общо културно поле е от ключово значение. Режисьорът си спомни и за първото си посещение в Епидавър преди 1989 година. Тогава Гърция е била първата „западна“ страна, която той посещава. По време на учебна практика той е бил гид на своите съученици. Гърция тогава е била символ на отварянето към света за младия творец.

Представянето на „Вакханки“ в Епидавър е сред трите най-паметни събития в живота на Гърдев. Първото е свързано с драматурга Едуард Олби в Народния театър. Вторият момент е от Гданск, където Мариус Куркински играе „Хамлет“ под открито небе. Третият символен момент е свързан с актьора Леонид Йовчев в ролята на Дионис.

„Третият такъв момент за мен беше преди два дни, и съответно преди три, когато Дионис, въплътен от Леонид Йовчев, отвори клетката върху Тюмелето, върху олтара на Дионис, и самият бог Дионис целуна своя олтар. Тези три момента аз ще си спомням като изключително важни за мен самия в личен план и маркиращи символично нещо, което се превръща в образ на самото събитие за мен самия“

Срещата на български и гръцки актьори в смисловото поле на античната драма е истинско предизвикателство. В процеса на работа това предизвикателство се превръща в значимо постижение. Гърдев изрази радост от възможността за съвместно пребиваване в един проект. Това създава езиково и художествено поле за бъдещо развитие на отношенията. Културната интеграция остава водещ приоритет в работата на режисьора.