Японски учени разкриха механизма на скоростта при делфините
Изследване на Университета на Осака обяснява как опашките на делфините генерират тяга чрез водни вихри за скорост до 55 км/ч.
Снимка: илюстративна
Японските изследователи от Университета на Осака постигнаха значим пробив в областта на морската биология. Списание Physical Review Fluids публикува подробното изследване на японските специалисти. Учените разкриха, че тайната на скоростта при делфините се крие в работата на техните опашки. Опашката на бозайника функционира като мощен двигател. Тя завихря водните потоци около тялото на животното по уникален начин.
Делфините са признати за едни от най-бързите обитатели на световния океан. Те често развиват скорост, достигаща от 37 до 55 километра в час. Точните механизми зад тази висока ефективност оставаха неразгадани в продължение на много десетилетия. Този научен въпрос провокираше множество спорове и теоретични дискусии сред експертите.
Авторите на новото проучване приложиха иновативен подход за решаване на загадката. Те използваха прецизно компютърно моделиране за своите анализи. Екипът направи сложни изчисления чрез мощен съвременен суперкомпютър. Тази технология пресъздаде реалистично движението на водната среда около плуващия бозайник. Методът позволи на специалистите да разделят флуидния поток на неговите съставни части.
Изследователите оцениха индивидуалния принос на различните елементи към общата турбулентност. Анализът доказа ключовата роля на специфични вихрови структури. Тези структури възникват благодарение на мощните движения на опашката. При всеки удар на опашката се генерират големи вихрови пръстени във водата. Тези пръстени изтласкват водната маса назад и създават необходимата тяга за движение.
Проучването описва и наличието на интересния процес енергийна каскада. При него енергията преминава последователно от големи към по-малки водни структури. Аналитичните данни показват, че малките вихри не създават движеща сила. Те са просто страничен продукт на турбулентния поток около тялото на делфина.
Откритият механизъм запазва пълна стабилност при различни скорости на плуване. Това потвърждава неговата универсалност като биологичен метод за придвижване. Учените вярват, че тези открития ще намерят практическо приложение в инженерните науки. Инженерите могат да използват данните при проектирането на подводни апарати от ново поколение.
Разбирането на вихровите структури ще подпомогне създаването на по-бързи роботи. Тези нови машини ще имитират естествените движения на морските животни. Основната цел е постигане на висока енергийна ефективност в морската среда. Технологиите ще позволят на апаратите да си взаимодействат оптимално с водата.
