Войната между САЩ и Иран парализира търговията и риболова край Ормузкия проток

Конфликтът между Съединените щати и Иран променя ежедневието по иранското крайбрежие. Най-силно това се усеща в Бандар Абас, ключов пристанищен град край Ормузкия проток.

Местните жители описват почти спряла търговия, недостиг на гориво, загубени работни места и опасно море. Районът беше атакуван многократно от началото на конфликта в края на февруари. След обявеното през юни примирие боевете намаляха. Напрежението обаче остана високо, а опитите за възобновяване на преговорите се провалиха.

Пристанището Пандж Пелех почти е спряло да работи. Преди войната там разтоварвали около 50 камиона с храна и месо. Сега пристанището е почти празно. Мохамад Торабиан от Бандар Абас разказва, че преди около 500 души са изкарвали прехраната си там.

„Няма работа. Положението е наистина ужасно“

Напрежението около Ормузкия проток отново се повиши през последните дни. При американски удари във вторник са загинали петима цивилни. Повечето от тях присъствали на сватба.

В събота американските сили атакували три ирански петролни танкера. Това станало, след като по военни кораби били изстреляни балистични ракети. Вашингтон наложи и морска блокада на иранските пристанища. Целта е ограничаване на петролния износ и засилване на икономическия натиск върху Техеран.

Рибарите ограничават пътуванията си заради опасността от нови удари. Собствениците на малки лодки също губят възможности за работа. Абас Голзанаеи, капитан на моторна лодка, описва промяната в ежедневието си.

„Морето не е безопасно“

Преди конфликта той можел да се отдалечава на около 30 мили навътре в морето. Сега не рискува да излиза на повече от шест, седем или осем мили.

Недостигът на гориво допълнително ограничава препитанието на местните рибари. В южните ирански провинции се появиха дълги опашки пред бензиностанциите. По-високите разходи свиват допълнително възможностите за работа.

В Бандар Абас лодките все още излизат в морето. Те обаче пътуват по-рядко и на по-къси разстояния. Търговията също остава силно ограничена.

Ситуацията се вписва в по-широкия натиск върху иранското население, описан в последиците от конфликта и инфлацията в Иран.

За жителите конфликтът вече засяга доходите, горивото и нормалния живот. Той не е само въпрос на сигурност. Несигурността пряко променя работата на пристанището и рибарските общности.