Примирието в Близкия изток: Иран ще отговори на американските атаки
Напрежението в Близкия изток ескалира след американски удари срещу ирански цели в Бандар Абас. Техеран обещава смазващ отговор и отказва преговори без размразяване на активи.
Американският военноморски флот възобнови оказването на подкрепа на кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Това стратегическо действие идва в момент на изключително напрежение в региона. Според информация на „Уолстрийт джърнъл“, Вашингтон вече е оказал помощ на гръцки супертанкер. Корабът превозва 2 милиона барела петрол през ключовия воден път. Техеран обаче остава твърд в своята позиция относно бъдещата дипломация. Иран няма да възобнови преговорите със САЩ, докато те не размразят иранските активи в чужбина.
Ситуацията се усложни рязко след подновяването на военните действия. Съединените щати нанесоха удари в района на стратегическия пристанищен град Бандар Абас. Това се случи по-малко от 48 часа след обявяването на меморандум за разбирателство. Американските удари са насочени срещу ирански ракетни установки и лодки в района на Бандар Абас. Тези обекти са били използвани за опити за миниране на Ормузкия проток. Централното командване на САЩ определи атаките като прецизни и извършени с цел самоотбрана.
Американският държавен секретар Марко Рубио изрази увереност в стабилността на преговорите. Той подчерта, че протокът ще остане отворен за международното корабоплаване.
„Протокът ще бъде отворен по един или друг начин. Нашата позиция е ясна. Или ще има добра сделка, или няма да има изобщо сделка.“
Отговорът от страна на Ислямската република беше мигновен и изпълнен с гняв. Техеран определи действията на Вашингтон като грубо нарушение на примирието. Иранският Върховен съвет за национална сигурност обещава „смазващ отговор“ на атаките. Външният министър Абас Арагчи потвърди, че държавата ще използва всички военни средства за самозащита. Върховният лидер на Иран също направи остро изявление.
„Няма връщане назад, няма и вариант държавите в региона да служат като щитове на американските бази. Съединените щати вече нямат убежище в региона, от което да сеят агресия и с всеки изминал ден губят позициите си.“
Експертите виждат в тези събития опит на Вашингтон да притисне Техеран към окончателно споразумение. Доналд Тръмп призова иранския народ да поеме контрола над собствената си съдба. Този призив съвпада с мащабни военни операции, проведени съвместно от САЩ и Израел. Целта е не само военен натиск, но и политическа промяна в Иран. Проф. Дейвид Шулц от университета „Хамлин“ анализира мотивите на американския президент.
„Тръмп иска победа, в момента каквато и да е победа би го устройвала. Войната продължава по-дълго отколкото е очаквал и не върви добре, което означава, че е подложен на силен натиск да се опита да я прекрати.“
Въпреки опитите за напредък, новата сделка може да се окаже по-неизгодна от предишните. Критиците отбелязват, че основните точки в меморандума не представляват реален прогрес за Вашингтон. Ормузкият проток беше свободен за преминаване и преди началото на преките сблъсъци. Ядреният въпрос остава без окончателен отговор, а Техеран отказва преговори със САЩ до размразяването на ирански активи в чужбина. Влиятелни републиканци като Линдзи Греъм и Тед Круз вече публично критикуват действията на Белия дом.
Доналд Тръмп се стреми към исторически пробив в целия регион. Вашингтон цели включването на Саудитска Арабия в Авраамовите споразумения. Това би разширило дипломатическия кръг, започнат с Израел, ОАЕ и Бахрейн. В същото време се появяват съобщения за нови ирански удари по американски цели. Те включват обекти на Пети флот в Бахрейн и танкери в близост до Азербайджан.
Конфликтът продължава да варира между кратки периоди на примирие и внезапна ескалация. Иранската страна твърди, че американските удари са нанесени по време на активен дипломатически процес. Това засилва недоверието между двете страни. Във военната база в Бандар Абас Революционната гвардия остава в пълна бойна готовност. Сигурността на глобалните енергийни доставки зависи изцяло от стабилността в Ормузкия проток.
