11 футболни звезди, на които ФИФА не прости така, както на Фоларин Балогун

На Световното първенство по футбол през 2026 година станахме свидетели на безпрецедентен съдийски и административен прецедент. ФИФА взе шокиращо решение и условно отмени дисквалификацията на американския нападател Фоларин Балогун. Играчът получи директен червен картон в двубоя от 1/16-финалите срещу Босна и Херцеговина. Въпреки това той бе допуснат до игра в осминафиналния сблъсък срещу Белгия.

Фоларин Балогун е първият футболист в историята на световните първенства, на когото е позволено да играе веднага след директен червен картон. Дисциплинарният комитет на ФИФА приложи член 27 от своя кодекс. Това позволи спиране на наказанието с изпитателен срок от една година. Решението предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. Твърди се, че Белият дом е оказал сериозен натиск върху футболната централа. Президентът на САЩ Доналд Тръмп лично е разговарял с Джани Инфантино, за да лобира за преразглеждане на санкцията срещу Балогун.

Самият футболист се опита да се дистанцира от скандала.

„Я не имею никакого отношения к этому решению. Я просто игрок, который хочет выйти на поле и помочь своей команде“, сподели Балогун пред медиите.

Треньорът на Белгия Руди Гарсия реагира остро на новината.

„Не знаех, че играем на 1 април, а не на 6 юли“, заяви иронично специалистът.

Историята на Мондиалите обаче помни много случаи, в които ФИФА остана непреклонна. Докато глобални правила и директива на ЕС също с вина за промени в стадионната атмосфера често се обсъждат, футболните закони рядко са били толкова гъвкави. Ето 11 звезди, които не получиха милост:

Леонардо (Бразилия) – 1994 г.
Бразилският защитник удари с лакът Таб Рамос по време на осминафинала срещу САЩ. Ударът беше толкова силен, че американецът прекара три месеца в болница със счупена скула. Бразилската федерация твърдеше, че инцидентът е случаен. ФИФА обаче наложи тежко наказание от четири мача. Леонардо пропусна всички останали срещи до края на турнира.

Алесандро Костакурта (Италия) – 1994 г.
Защитникът извърши тактическо нарушение срещу Христо Стоичков в полуфинала срещу България. Той получи жълт картон, който беше негов втори в турнира. Костакурта знаеше веднага, че пропуска финала срещу Бразилия. Италианците оспориха решението, но ФИФА отказа дори да разгледа случая. Италия загуби финала след дузпи.

Патрик Клуйверт (Холандия) – 1998 г.
Нападателят беше изгонен още в първия мач срещу Белгия за удар с лакът. Твърдеше се, че е бил провокиран с расистки обиди. Въпреки защитната теза на холандците, ФИФА наложи забрана от три мача. Клуйверт се завърна едва за четвъртфиналите.

Зинедин Зидан (Франция) – 1998 г.
Зидан настъпи опонент от Саудитска Арабия в груповата фаза. Това беше напълно излишна агресия пред очите на съдията. Домакините от Франция се надяваха на леко наказание за своята звезда. ФИФА обаче го наказа за два мача. Зидан пропусна решителния осминафинал срещу Парагвай.

Лоран Блан (Франция) – 1998 г.
Това остава един от най-несправедливите моменти. Славен Билич симулира удар в лицето на полуфинала. Блан получи директен червен картон. Целият свят видя симулацията на повторенията. Франция умоляваше за амнистия, но правилата тогава бяха категорични. Блан пропусна финала на своя живот.

Роналдиньо (Бразилия) – 2002 г.
Звездата вкара феноменален гол срещу Англия, но по-късно беше изгонен за грубо влизане. Бразилците пледираха, че нарушението е неволно. ФИФА остана безмълвна пред молбите им. Роналдиньо пропусна полуфинала срещу Турция.

Михаел Балак (Германия) – 2002 г.
Случаят с Михаел Балак през 2002 г. принуди ФИФА да промени правилата и жълтите картони вече да „изгарят“ след четвъртфиналите. Тогава той получи втори жълт картон на полуфинала срещу Южна Корея. Балак се пожертва за отбора, но трябваше да гледа финала от трибуните. Обжалванията на Германия бяха отхвърлени веднага.

Деко (Португалия) – 2006 г.
Халфът беше изгонен в прочутата „Битка при Нюрнберг“. Той получи втори жълт картон за бавене на времето. Португалците твърдяха, че съдията е загубил контрол над мача. ФИФА обаче потвърди наказанието и Деко пропусна четвъртфинала с Англия.

Луис Суарес (Уругвай) – 2010 г.
Суарес спаси отбора си с волейболно спасяване на голлинията срещу Гана. Той получи червен картон, а Уругвай се класира напред. Федерацията се опита да представи акта като инстинктивен. ФИФА не само не го помилва, но обмисляше и по-дълго наказание.

Тиаго Силва (Бразилия) – 2014 г.
Капитанът на домакините получи нелеп жълт картон срещу Колумбия. Бразилия изпадна в истерия и подаде официална жалба. ФИФА отговори кратко:

„Няма законови основания за отмяна на жълтия картон.“

Без своя лидер Бразилия претърпя историческото поражение с 1:7 от Германия.

Жером Боатенг (Германия) – 2018 г.
Защитникът беше изгонен срещу Швеция след два жълти картона. Германците настояваха, че второто нарушение е твърде леко за картон. ФИФА не промени решението си. Без Боатенг Германия загуби от Южна Корея и отпадна още в групите.

Единственият исторически паралел с Балогун е случаят с Гаринча от 1962 г. Тогава бразилецът е изгонен на полуфинала. Бразилия организира мащабна кампания за спасяването му. Премиерът Танкредо Невеш изпраща телеграма до ФИФА. Оказва се, че на страничния съдия са платени 10 хиляди долара, за да напусне страната и да не даде показания. Без неговия доклад ФИФА прощава на Гаринча. Жертвата Рохас е принуден да каже:

„това беше шега“

Така Гаринча играе на финала и става световен шампион. Днес случаят с Балогун напомня за тези стари времена на политически натиск във футбола.