Вижте какво е спасило Боги, държана със сестрите си под ключ от родителите им

Преди осем години България се изправи пред една от най-мрачните и шокиращи истории в съвременната си история. Три момичета живееха в пълна изолация от външния свят. Те прекараха години под ключ в малка стая в софийския квартал „Люлин“. Родителите им ги държаха в условия на пълна мизерия и социална самота от раждането им. Никой в държавните институции не знаеше за тяхното съществуване през цялото това време. Децата никога не бяха посещавали детска градина или училище. Те нямаха приятели, познати или каквито и да е социални контакти извън семейния кръг.

Дядото на децата разкрива истината пред национална телевизия в предаването „Съдебен спор“. Той събира смелост да разкаже за ужаса, който се случва зад затворените врати на апартамента. Това признание обаче му струва живота по най-жестокия начин. Родителите на момичетата убиват възрастния мъж заради неговите публични разкрития. Случаят става повод за мащабно разследване. То разкрива системни пропуски в социалната система на страната. Такива случаи на насилие и тотален контрол често остават скрити за обществото твърде дълго.

Майката и бащата на момичетата получават тежки присъди за извършеното престъпление. Те са осъдени съответно на 18 и 15 години лишаване от свобода. След произнасянето на присъдите държавата най-после извежда момичетата от опасната среда. Тогава те са на възраст 13, 14 и 18 години. Богомила е втората дъщеря в това семейство. Днес тя е млада жена и решава да проговори за първи път пред камерата на NOVA.

Богомила споделя как е успяла да оцелее психически в годините на пълна изолация. Нейното основно спасение е било изкуството и творчеството.

„Като малка много обичах да рисувам. Спомням си, че когато е имало по-напрегнати ситуации, съм си взимала молив и съм рисувала. Това ме успокояваше. Рисуването беше моето спасение“, спомня си тя.

Светът навън се оказва истински шок за нея след излизането от изолацията. Тя е познавала реалността само от страниците на книгите и филмите. Богомила признава, че е изпитвала огромен интерес към всичко ново около себе си.

„Аз съм доста любопитен човек. Обичам да откривам нови неща. Бях развълнувана да преоткрия света“, разказва тя.

След семейната трагедия трите сестри попадат в социални институции. Службите ги настаняват в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания. Това е единственият начин те да останат заедно на едно място. Момичетата имат силна нужда от взаимна подкрепа в този труден момент.

„Ние искахме да сме заедно, за да се подкрепим. Всичко, което преживявахме тогава, беше по-лесно, защото бяхме заедно“, обяснява Богомила.

Образователният път на Боги започва по изключително необичаен и труден начин. Тя тръгва на училище за първи път едва на 13-годишна възраст. Социалните работници установяват, че тя вече може да чете и пише. Научила е тези умения сама вкъщи благодарение на наличните енциклопедии. На 15 години тя се оказва в четвърти клас заедно с много по-малки деца.

„Когато бях на 15 години, ми се наложи да съм редовно в четвърти клас. Беше ми странно, защото бях с 10-годишни деца“, признава момичето.

Системата обаче продължава да поставя нови и абсурдни препятствия пред нея. Преместват я да учи в специализирано училище за глухи деца. Причината е чисто административна. Искали са тя и голямата ѝ сестра да останат в едно учебно заведение. В тази среда Боги се чувства изолирана по нов начин. Често се случва да бъде единственият чуващ ученик в класната стая.

„Началото ми беше малко странно, защото щях да съм с глухи – тоест пак няма да има с кого да си говоря. Много често се случваше да съм сама в класа“, спомня си тя.

Учителите в специализираното училище не вярвали в нейния потенциал. Те я съветвали да остане там заради по-ниските изисквания. Богомила обаче имала много по-амбициозни планове за своето бъдеще. Тя е знаела точно с какво иска да се занимава в живота си. Подобни форми на психически натиск и ограничаване на избора само я мотивират повече.

„Наумих си, че няма да стоя там. Вече знаех, че искам да се занимавам с графичен дизайн, анимация и компютърен дизайн“, разказва момичето.

С помощта на частни уроци тя успява да навакса пропуснатото. Получава ценна подкрепа от своята възпитателка по математика. Благодарение на упоритостта си е приета в паралелка с профил фотография. Днес Богомила е ученичка в 11. клас на самостоятелна форма на обучение. Тя вече работи в магазин за арт материали и се издържа сама. Живее заедно с по-голямата си сестра. Двете редовно посещават най-малката си сестра, която е с тежко увреждане.

Богомила вярва, че обществото носи голяма отговорност за подобни трагедии. Тя смята, че хората твърде често игнорират проблемите на другите. Според нея институциите са могли да предотвратят ужаса при адекватна намеса.

„Искам да покажа, че колкото и лошо да ти се е случило в миналото, през каквото и да си минал, можеш да се изправиш, да го превъзмогнеш и да продължиш напред“, казва тя.

Богомила подчертава, че личната воля е най-важният фактор за промяна. Тя е благодарна на всички приятели и организации, които са били до нея.

„На първо място човек трябва сам да си помогне. Сам трябва да осъзнаеш, че трябва да продължиш напред и да си следваш целите. На второ място са всичките ми приятели, неправителствени организации и социални работници, които са били до мен всеки ден“, категорична е тя.

Нейните мечти днес са свързани с голямото кино и анимацията. Тя иска да създава светове, които да вдъхновяват другите.

„След 10-20 години се надявам на края на някои анимационни филми отзад да се изписва и моето име. Искам да имам собствена къща, да създам една арт атмосфера около себе си. Но най-вече искам да вдъхновявам хората и да помагам на други деца и младежи, които минават през нещо подобно“, завършва разказа си Богомила.

Трите сестри са държани в пълна изолация от раждането си до момента на тяхното освобождаване. Този случай остава един от най-тежките примери за домашно насилие в българската криминална история. Днес Богомила е пример за силата на човешкия дух и желанието за нов живот.